Битие 37

Историята на Йосиф

(37:1-50:26)

Йосиф и неговите братя

1Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец – в земята Ханаан. 2Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му. 3#Бит. 37:23,31-33Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха. 4Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски. 5Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече. 6„Чуйте какво сънувах! – каза им Йосиф – 7Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“ 8А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му. 9Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“ 10#Бит. 42:9Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“ 11Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.

12 # Прем. 10:13 След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем. 13Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи. 14Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем. 15И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“ 16Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“ 17Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан. 18А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият. 19И си рекоха: „Съновидецът идва. 20Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“ 21Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“ 22#Бит. 42:22И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му. 23Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен, 24и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода. 25И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет. 26Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си? 27Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха 28#Деян. 7:9и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет. 29Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си, 30дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“ 31И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв. 32Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“ 33Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“ 34И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време. 35А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му. 36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.

Избрани в момента:

Битие 37: НП

Маркирай стих

Споделяне

Копиране