Йов 17
17
Призив на Йов към Бога срещу присъдата на приятелите му
1Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака. 2Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.
3Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене? 4Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват. 5Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.
6 #
Йов 30:10
Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него. 7Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка. 8Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника. 9Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си. 10Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас. 11Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити. 12А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата. 13Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си; 14на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“ 15Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда – кой ще я види? 16Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“
Избрани в момента:
Йов 17: НП
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013