Йов 6
6
Обвинението срещу него е безпричинно
1Тогава Йов отговори: 2„О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! 3Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. 4#Вт. 32:23; Йов 16:13; Пс. 38:3Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. 5Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? 6Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? 7Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.
8О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! 9#Йов 7:15Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! 10Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. 11Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? 12Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? 13Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?
14Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. 15Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, 16и са размътени от лед, и в които се топи сняг. 17В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. 18Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; 19поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. 20Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. 21Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. 22Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“? 23Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“?
24Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. 25Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? 26Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. 27Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.
28А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? 29Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. 30Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?
Избрани в момента:
Йов 6: НП
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013
Йов 6
6
Обвинението срещу него е безпричинно
1Тогава Йов отговори: 2„О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми! 3Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави. 4#Вт. 32:23; Йов 16:13; Пс. 38:3Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене. 5Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла? 6Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце? 7Душата ми не иска да се докосне до тях – те са като противна храна за мене.
8О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми! 9#Йов 7:15Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене! 10Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия. 11Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго? 12Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано? 13Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?
14Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия. 15Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат, 16и са размътени от лед, и в които се топи сняг. 17В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си. 18Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват; 19поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници. 20Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам. 21Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте. 22Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“? 23Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“?
24Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил. 25Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват? 26Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си. 27Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.
28А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето? 29Размислете – да не се дойде до несправедливост? Размислете – моето право е още у мене. 30Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013