Лука 1:57-80

А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син. Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея. На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му. Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“ Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“ И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат. Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха. И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога. Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало. Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него. И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи: „Благословен е Господ, Бог на Израил, задето посети и извърши изкупление на Своя народ. Той издигна за нас рог на спасение в рода на Своя слуга Давид, както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци: спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят, като прояви Своята милост към прадедите ни и си спомни Своя свят завет – клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец, да ни избави от ръката на враговете ни, за да Му служим без страх в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си. И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища. Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете му поради великото милосърдие на нашия Бог. То е за нас светлина, изгряла от висините, за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка, и да насочи нозете ни в пътя на мира.“ А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.