И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“ А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“ Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“ Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“
Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“
Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина. Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина. Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили, и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“ И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“ Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“
И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му. А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“ Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“