И каза още: „Един човек имаше двама синове. По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота си. След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда. Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине. И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше. Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам. Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“ И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна. А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“ Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете. Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим. Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.
А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри. И повика един от слугите и попита какво се е случило. Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“ А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани, но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си. А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“ Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое, а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“