И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.
А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“ Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“
Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.