Марк 9:14-29

Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях. Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха. Той ги попита: „За какво спорите с тях?“ Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота. Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“ Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено. Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство. Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“ А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“ И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана. И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“