Притчи 17:1-14

По-добре залък сух хляб и с него мир, отколкото къща, в която изобилно се пирува с жертвено месо, но в нея бушува раздор. Благоразумният слуга владее над разпътния син и ще вземе дял от наследството с братята му. Съдът за топене изпробва среброто, пещта – златото, а Господ подлага на изпитание сърцата. Злосторникът се вслушва в беззаконието, лъжецът слуша езика на злото. Който се надсмива над сиромаха, хули неговия Творец; който се радва на нещастието, няма да остане ненаказан. Синовете на синовете са венец за старците и слава за децата са техните бащи. Хубавата реч не подхожда на глупеца, още по-малко лъжливата уста – на знатен човек. Подаръкът е безценен камък в очите на онзи, който го предлага; накъдето и да се обърне, ще успее. Който прикрива грешките, търси дружба, а който отново напомня за тях, отдалечава приятеля. Опасението от изобличаване въздейства по-силно на благоразумния, отколкото сто удара – на глупавия. Злият човек търси само смутове, затова против него ще бъде изпратен страшен посланик. По-добре е човек да срещне мечка, от която са грабнати мечетата, отколкото глупец с неговата глупост. Който отплаща със зло за добро, нещастието няма да напусне къщата му. Началото на свадата е като пробив на вода: отстъпи от свадата, преди да се е разпалила.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Притчи 17:1-14