Притчи 19:1-14

По-добре сиромах, който води непорочен живот, отколкото човек с лъжлива уста, при това и глупав. Желание без знание е нещо недобро и който бърза с краката си, се препъва. Глупостта на човека изкривява пътя му; сърцето на такъв безумец негодува даже против Господа. Богатството привлича много приятели, а сиромаха го напуска и единственият му приятел. Лъжесвидетелят няма да остане ненаказан и който говори лъжа, няма да се спаси от възмездие. Мнозина търсят благоволението на големците и всеки иска да е приятел на щедрия човек. Сиромахът е мразен от всичките си братя по плът, приятелите му странят от него още повече. Той тича след тях, за да поговори, но и това не постига. Който придобива разум, обича живота си; който спазва благоразумие, намира добро. Лъжесвидетелят няма да остане без наказание и който говори лъжа, ще загине. Разкошът не подхожда на глупеца, още повече на роба – властване над князе. Благоразумието прави човека дълготърпелив и най-достойното за него е да бъде снизходителен към грешките. Гневът на царя е като рев на млад лъв, а благоволението му – като роса по тревата. Глупавият син е нещастие за баща си и свадливата жена е като неспирно течащ улук. Къщата и имотът са наследство от родителите, а благоразумната жена е от Господа.