Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.
Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;
Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.
Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци – Свои служители.
Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.
Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.
От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;
издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.
Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.
Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,
поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.
Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.
Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.
Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна
и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.
Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;
по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,
високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.
Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.
Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;
млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.
Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.
Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.