Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Псалми 104:1-23

Псалми 104:1-23 НП

Величай, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен. Ти се обличаш в светлина като с дреха, разпростираш небесата като покрив на шатър; Ти градиш над небесните води Своите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шестваш върху крилете на вятъра. Ти правиш ветровете Свои вестители, огнените пламъци – Свои служители. Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати за вечни времена. Покрита беше с водни стихии като с дреха; водите покриваха планините. От Твоята заплаха те побягваха, от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха; издигаха се по планините, снишаваха се в долините до мястото, което им беше определил. Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат и няма да се върнат отново да покрият земята. Ти превърна изворите в потоци и те текат между планините, поят всички диви зверове и дивите магарета утоляват жаждата си. Край тях обитават небесни птици, сред клоните издигат гласовете си. Ти напояваш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята. Ти правиш да растат трева за добитъка и растения за полза на човека и така произвеждаш от земята храна и вино, което весели сърцето на човека, и маслиново масло, от което блести лицето му, и хляб, който дава сила на човешкото сърце. Насищат се дърветата на Господа, ливанските кедри, които Той насади; по тях птиците си правят гнезда, кипарисите са жилища на щъркелите, високите планини са жилища на козлите, а скалите са убежища на зайците. Той направи луната да отмерва времената, слънцето да знае кога да залязва. Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ и тогава бродят всички горски зверове; млади лъвове реват за плячка и искат от Бога храна за себе си. Когато слънцето изгрее, те се прибират и лягат в своите леговища. Човек отива по делата си и се труди до вечерта.