Псалми 139:1-18

За първия певец. Псалом на Давид. Господи, Ти ме изпита и ме познаваш. Ти знаеш кога сядам и кога ставам, Ти разбираш отдалече моите мисли. Ти определяш кога да странствам и кога да почивам и всички мои пътища са Ти известни. Защото няма още дума на езика ми, а Ти, Господи, я знаеш цялата. Обграждаш ме от всички страни и поставяш върху мене Своята ръка. Чудно знание – недостижимо е за мене, не мога да го достигна. Къде да се скрия от Твоя Дух и къде да избягам от Твоето присъствие? Ако възляза на небето – Ти си там; ако легна в преизподнята – Ти си също там! Ако взема крилете на зората, ако живея на запад край отдалеченото море, и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме обгърне. И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие и светлината около мене ще стане тъмнина. Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо и нощта блести като ден – тъмнината е точно като светлината. Защото Ти си ме създал, оформил си ме в утробата на моята майка. Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден. Чудни са Твоите дела и душата ми превъзходно знае това. Моите кости не са били скрити от Тебе, когато съм бил създаден тайно, бил съм образуван в дълбините на земята. Твоите очи видяха как произлязох и в Твоята книга са записани всичките определени за мене дни, преди да съществува нито един от тях. Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже, колко са многобройни те! Ако ги преброя, те са по-многобройни от пясъка. Събудих се и все още съм с Тебе.

Безплатни планове за прочит и посвещения, свързани с Псалми 139:1-18