Псалми 22:1-11

За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид. Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил? Няма помощ след думите на моя стон. Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем – но няма покой за мене. Но Ти си Светият, живееш сред славословията на Израил. На Тебе се уповаваха нашите предци – уповаваха се и Ти ги избавяше; към Тебе викаха за помощ и биваха спасени. Но аз съм като червей, не човек; подигравка за хората и презрян от народа. Всички, които ме гледат, осмиват ме, поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват: „Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“ Защото Ти ме извади от майчина утроба, вдъхна ми упование на майчини гърди. На Тебе бях предаден от майчина утроба, от майчина утроба Ти си мой Бог.