Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?
И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.
Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,
когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан – чудесата Си.
Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;
изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;
даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното – на скакалците;
лозята им уби с град,
а плодните дървета – със слана;
добитъка порази с градушка,
стадата им – с мълнии.
Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.
Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;
порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;
а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.
Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;
и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.
И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.
Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;
отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;
огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.
Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,
като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;
и остави в плен Своята Сила, а Славата Си – във вражески ръце.
Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.
Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.
Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.
Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;
отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.
И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,
а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.
И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.
Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му – Яков, и наследството Му – Израил.
И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.