Рут 1
1
Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин
(1:1-22)
Семейството на Ноемин
1По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. 2#1 Лет. 4:4; Мих. 5:1Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. 3Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. 4Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. 5Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.
Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем
6Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. 7Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. 8Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! 9Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас 10и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ 11#Бит. 38:8-11; Вт. 25:5-6А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? 12Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех „Имам още надежда“ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, 13бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ 14Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.
Верността на Рут към Ноемин
15Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ 16#2 Цар. 15:21; 4 Цар. 2:2-4; Юд. 11:23Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. 17Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ 18Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.
Пристигане на Рут и Ноемин във Витлеем
19И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“ 20#Изх. 15:23Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин#1:20 Евр. Ноемин – моя очарователна., наричайте ме Мара#1:20 Евр. Мара – горчива, горестна., защото Всесилният ме изпълни с голяма горест. 21Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“ 22И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.
Избрани в момента:
Рут 1: НП
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013
Рут 1
1
Снахата Рут и нейната свекърва Ноемин
(1:1-22)
Семейството на Ноемин
1По времето, когато в Израил управляваха съдиите, в страната настана глад. Тогава един човек от Витлеем в Юдея отиде да живее като пришелец в земята Моав заедно с жена си и двамата си синове. 2#1 Лет. 4:4; Мих. 5:1Този човек се казваше Елимелех, жена му – Ноемин, а двамата му синове – Махлон и Хилеон; те бяха ефратци от Витлеем в Юдея. Всичките дойдоха в земята Моав и се заселиха там. 3Но Елимелех, мъжът на Ноемин, умря и тя остана сама с двамата си синове. 4Те си взеха за жени моавки. Едната се наричаше Орфа, а другата – Рут; и живяха там около десет години. 5Тогава умряха и двамата – Махлон и Хилеон, и тази жена остана сама, без двамата си синове и без мъжа си.
Завръщане на Ноемин от Моав във Витлеем
6Тогава тя реши да се върне заедно със снахите си от земята Моав, понеже бе чула в Моав, че Господ се е погрижил милостиво за Своя народ и отново му е дал хляб. 7Затова тя напусна мястото, където живееше – тя и заедно с нея двете ѝ снахи. Така те вървяха по пътя, за да се завърнат в юдейската земя. 8Ноемин каза на двете си снахи: „Хайде, върнете се всяка в майчината си къща; нека Господ ви окаже милост тъй, както вие постъпихте с умрелите и с мене! 9Да ви даде Господ да намерите покой всяка в къщата на своя мъж.“ Тогава тя ги целуна на раздяла. Но те заплакаха с висок глас 10и ѝ казаха: „Не, ние искаме да се върнем с тебе при твоя народ.“ 11#Бит. 38:8-11; Вт. 25:5-6А Ноемин отговори: „Върнете се, дъщери мои; защо ще вървите с мене? Нима имам още синове в утробата си, които биха ви били съпрузи? 12Върнете се, мои дъщери, идете си, защото аз съм вече твърде стара, за да се омъжа отново. Даже и да помислех „Имам още надежда“ и ако тази нощ да бих се омъжила, и дори да бих родила синове, 13бихте ли чакали, докато те пораснат? Можете ли заради тях да се откажете от омъжване? Не, дъщери мои, ще ми бъде мъчно за вас, защото ръката на Господа се насочи против мене.“ 14Но те отново заплакаха с висок глас. Орфа целуна на раздяла свекърва си и се върна при народа си, а Рут последва свекърва си.
Верността на Рут към Ноемин
15Ноемин каза на Рут: „Ето етърва ти се върна при народа си и при своя бог. Върни се и ти след етърва си.“ 16#2 Цар. 15:21; 4 Цар. 2:2-4; Юд. 11:23Но Рут отвърна: „Не ме умолявай да те изоставя и да се върна без тебе. Където отидеш ти, там ще дойда и аз, и където се заселиш ти, там ще се заселя и аз. Твоят народ ще бъде мой народ, и твоят Бог – мой Бог. 17Където умреш ти, там ще умра и аз и там ще бъда погребана. Нека Господ постъпи с мене така и това да ми отреди. Само смъртта ще ни раздели.“ 18Като видя, че твърдо е решила да тръгне с нея, Ноемин престана да ѝ говори.
Пристигане на Рут и Ноемин във Витлеем
19И така, двете вървяха, докато стигнаха до Витлеем. Когато пристигнаха, целият град ги одумваше и жените казваха: „Не е ли това Ноемин?“ 20#Изх. 15:23Но тя им отговори: „Не ме наричайте вече Ноемин#1:20 Евр. Ноемин – моя очарователна., наричайте ме Мара#1:20 Евр. Мара – горчива, горестна., защото Всесилният ме изпълни с голяма горест. 21Оттук потеглих богата, а Господ ме върна бедна. Защо ще ме наричате Ноемин, когато Господ ме унизи и Всесилният ми прати нещастие?“ 22И така Ноемин се върна заедно със снаха си, моавката Рут, която дойде от земята Моав. Те пристигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.
Избрани в момента:
:
Маркирай стих
Споделяне
Копиране
Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013