Лого на YouVersion
Иконка за търсене

Товит 12

12
Самооткровението на ангела
1След това Товит повика сина си Товия и му рече: „Синко, погрижи се за заплащането на човека, който те придружаваше. Дори трябва да се добави и още към него!“ 2Той отговори: „Татко, няма да е загуба за мене да му дам и половината от онова, което донесох, 3защото той ме върна при тебе жив и здрав, жена ми излекува, среброто ми донесе, а и тебе изцели.“ 4А старецът каза: „Наистина го е заслужил!“ 5И като повика ангела, се обърна към него: „Вземи половината от всичко, което сте донесли!“
6Тогава ангелът извика двамата настрана и им рече: „Възхвалявайте Бога и Го прославяйте, величайте Го и разказвайте на всички хора какво е сторил за вас! Добро е да се възхвалява Бог, да се превъзнася името Му и благоговейно да се проповядва за Божиите дела. И вие не преставайте да Го прославяте! 7Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално. Вършете добро и зло няма да ви сполети. 8#Тов. 4:6-11#Пр. 11:4; 16:8; Сир. 29:8-13Добро нещо е молитва с пост, милосърдие и справедливост. По-добре малко със справедливост, отколкото много с неправда. По-добре да сториш благодеяние, отколкото да трупаш злато, 9#Дан. 4:24; Сир. 3:31защото милосърдието избавя от смърт и очиства от всеки грях. Който е милостив и действа справедливо, ще живее дълго. 10А който върши грях, съкращава дните си.
11Нищо няма да скрия от вас, аз вече казах: „Да пазиш царска тайна е добро, а да разгласяваш Божиите дела е похвално.“ 12#Тов. 3:16И сега, когато ти се молеше със снаха си Сара, аз възнесох молитвата ви пред Светия; и когато ти погребваше мъртвите, аз също бях с тебе. 13Когато ти изостави обеда си, стана и отиде да се погрижиш за гроба на мъртвия, доброто ти дело не остана скрито за мене, защото аз бях с тебе. 14#Тов. 3:17И сега Бог ме изпрати да изцеля тебе и снаха ти Сара. 15#Зах. 4:10; Лк. 1:19; Отк. 8:2Аз съм Рафаил, един от седемте ангели, които възнасят молитвите на благочестивите и възлизат пред славата на Светия Бог.“
16Тогава двамата, обзети от смут, паднаха на лицата си, понеже се уплашиха. 17Но той им рече: „Не се плашете, мир ще имате! Прославяйте Бога за вечни времена! 18Защото не по мое желание дойдох, а по волята на нашия Бог. Затова Го прославяйте за вечни времена! 19#Съд. 13:16; Лк. 24:41-43През всички тези дни ви изглеждаше, че ям и пия, но това само изглеждаше така за вас. 20#Съд. 13:20; Йн. 20:17И сега прославяйте Бога, защото аз възлизам при Онзи, Който ме е изпратил, а това, което се случи, опишете в книга!“ 21Тогава те станаха, но вече не го видяха. 22И навред разказваха за великите и чудни Божии дела и как им се явил Господен ангел.

Избрани в момента:

Товит 12: НП

Маркирай стих

Споделяне

Копиране

None

Искате ли вашите акценти да бъдат запазени на всички ваши устройства? Регистрирайте се или влезте