4 Царе 2:1-18
4 Царе 2:1-18 Ревизиран (BG1940)
И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал. И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: <Заклевам се> в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил. И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; <и така из цялата глава.>}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете. Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон. И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, <който е бил> над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете. Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: <Заклевам се в> живота на Господа и <в> живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата. И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан. И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти. А той рече: Мъчно нещо поиска ти; <но>, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде. И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части. И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан. И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята. Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте. Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха. И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте?
4 Царе 2:1-18 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
По времето, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, той тръгна с Елисей от Галгал. Илия каза на Елисей: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил. И пророческите ученици, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб? А той отговори: Да, зная това, мълчете. Тогава Илия му каза: Елисей, остани тук, моля, защото Господ ме прати в Йерихон. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. Така дойдоха в Йерихон. И пророческите ученици, които бяха в Йерихон, дойдоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб? А той отговори: Да, зная това, мълчете. Тогава Илия му каза: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А Елисей отговори: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, отидоха и двамата. Петдесет мъже от пророческите ученици отидоха и застанаха насреща им отдалеч. А те двамата застанаха при Йордан. И като взе кожуха си и го сгъна, Илия удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. След като преминаха, Илия каза на Елисей: Поискай какво да направя за тебе, преди да бъда отнет от теб. Елисей отвърна: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти. А Илия каза: Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде даден; но ако не, няма да бъде. И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и негова конница! И не го видя вече. Елисей хвана дрехите си и ги разкъса на две. И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, се върна и застана на брега на Йордан. Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина. А пророческите ученици, които бяха в Йерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остава на Елисей. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята. Тогава му казаха: Ето сега между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А Елисей отговори: Не отивайте. Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, каза: Отидете. И така, отидоха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха. Когато се върнаха при него (защото той беше останал в Йерихон), им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?
4 Царе 2:1-18 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал. Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил. Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“ Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон. Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“ И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха. Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан. Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо. Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“ Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“ Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето. Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“ И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две. След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан. Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина. Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята. Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“ Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха. Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“
4 Царе 2:1-18 Верен (VBG)
И когато ГОСПОД щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия и Елисей си отидоха от Галгал. И Илия каза на Елисей: Моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати до Ветил. А Елисей каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! И слязоха във Ветил. И учениците на пророците, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес ГОСПОД ще вземе господаря ти над главата ти? А той каза: И аз зная. Мълчете! И Илия му каза: Елисей, моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати в Ерихон. А той каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! И дойдоха в Ерихон. И учениците на пророците, които бяха в Ерихон, дойдоха при Елисей и му казаха: Знаеш ли, че днес ГОСПОД ще вземе господаря ти над главата ти? А той отговори: И аз зная. Мълчете! И Илия му каза: Моля те, остани тук, защото ГОСПОД ме прати до Йордан. А той каза: Жив е ГОСПОД и жива душата ти – няма да те оставя! И така, отидоха и двамата. И петдесет мъже от учениците на пророците отидоха и застанаха срещу тях надалеч, а те двамата застанаха при Йордан. И Илия взе кожуха си и го сгъна, и удари по водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. И когато преминаха, Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя, преди да бъда отнет от теб. И Елисей каза: Моля те, нека бъде на мен двоен дял от духа ти! А той каза: Трудно нещо поиска ти! Ако ме видиш, когато бъда отнет от теб, ще ти бъде дадено; а ако не, няма да ти бъде дадено. И докато те още вървяха и разговаряха, като вървяха, ето, огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия се възнесе с вихрушка на небето. А Елисей видя и извика: Отче мой, отче мой! Колесница израилева и конница негова! И повече не го видя. И хвана дрехите си и ги разкъса на две части. И вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан. И взе кожуха на Илия, който падна от него, удари водата и каза: Къде е ГОСПОД, Бог на Илия? И удари водата и тя се раздели на едната и на другата страна, и Елисей премина. И когато учениците на пророците, които бяха отсреща в Ерихон, го видяха, казаха: Духът на Илия почива на Елисей! И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята. И му казаха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; моля те, нека отидат да потърсят господаря ти, да не би ГОСПОДНИЯТ Дух да го е отнесъл и да го е хвърлил на някоя планина или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте. Но те настояваха пред него докато се засрами и каза: Изпратете. И така, те изпратиха петдесетте мъже и те търсиха три дни, но не го намериха. И се върнаха при него; а той беше останал в Ерихон и им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?