Деяния 8:4-40

Споделяне

Деяния 8:4-40 Ревизиран (BG1940)

А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха <всичко>, и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град. А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика <личност>, правеше магии и учудваше населението на Самария. На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила. И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си. Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени. И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се. А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана, които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух; защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име. Тогава <апостолите> полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух. А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти; понеже виждам, че си в горчива жлъчка и <си> вързан в неправда. А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте. Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като <по пътя> проповядваха благовестието в много самарийски села. А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим <през> пустинята за Газа. И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше <поставен> над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия. А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница. И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш? А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него. А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си; В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята" И скопецът продума и рече на Филипа: <Кажи ми>, моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг? А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса. И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го. А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си. А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

Деяния 8:4-40 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. И множествата единодушно внимаваха в това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, обладани от тях; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени, така че настана голяма радост в онзи град. А имаше отпреди това в града един човек на име Симон, който, като представяше себе си за някаква велика личност, правеше магии и смайваше населението на Самария. Той привличаше вниманието на всички, от малък до голям, и хората казваха: Този е така наречената велика Божия сила. И внимаваха в неговите думи, понеже доста време ги беше учудвал с магиите си. Но когато повярваха на Филип, който благовестваше Божието царство и името на Исус Христос, кръщаваха се мъже и жени. И самият Симон повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше, че стават знамения и велики дела. А апостолите, които бяха в Йерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петър и Йоан, които, като слязоха, помолиха се за тях, за да приемат Святия Дух; защото Той не беше слязъл още на нито един от тях; а само бяха кръстени в името на Исус Христос. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Святия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Святият Дух, предложи им пари, като казваше: Дайте и на мене тази сила, така че на когото положа ръце, да приема Святия Дух. А Петър му каза: Парите ти да погинат заедно с тебе, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. А Симон отговори: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова, което казахте. А те, след като засвидетелстваха и разгласяваха Господнето учение, се върнаха в Йерусалим, като по пътя проповядваха благовестието в много самарийски села. А ангел от Господа говор на Филип: Стани, тръгни на юг, по пътя, който слиза от Йерусалим през пустинята за Газа. И той стана и отиде. И, ето, човек от Етиопия, евнух, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото съкровище и беше дошъл в Йерусалим да се поклони, на връщане седеше в колесницата си и четеше книгата на пророк Исая. А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница. И Филип се завтече и го чу, като четеше книгата на пророк Исая, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш? А той отговори: Как да разбера, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне при него. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца бе заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отвори устата Си. В унижение Той бе лишен от правосъдие, а Неговия род – кой ще опише? Защото животът Му се отнема от земята.“ И евнухът заговори и каза на Филип: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът – за себе си или за някой друг? А Филип отвори уста и като започна от това писание, благовести му Исус. И като вървяха по пътя, стигнаха до вода; и евнухът каза: Ето, вода; какво ми пречи да се кръстя? И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той отговори: Вярвам, че Исус Христос е Божият Син. Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата – Филип и евнухът, влязоха във водата; и той го кръсти. А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип; и евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. А Филип се озова в Азот; и като преминаваше, проповядваше благовестието по всички градове, докато стигна в Цезарея.

Деяния 8:4-40 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото. Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос. Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше: нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха. И настана голяма радост в този град. А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек. Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“ А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си. Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени. Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха. Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан. Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух, защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус. Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“ Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари. Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога. Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога, може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце. Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“ А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“ Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария. А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“ Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение, сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия. Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“ Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“ Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си. При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“ Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“ Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус. Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“ А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“ И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата – Филип и евнухът. И той го кръсти. Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си. А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.

Деяния 8:4-40 Верен (VBG)

А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото. Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос. И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени. И голяма радост настана в онзи град. А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо, в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила. И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си. Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени. Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха. А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан, които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух; защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух. А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари, като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух! А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари. Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога. Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти; понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда. А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте. И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села. А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа. И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото є съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая. А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница. И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш? А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него. А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си. При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“ И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг? А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус. И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя? (И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.) Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти. А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост. А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.