Галатяни 3:15-18
Галатяни 3:15-18 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него. А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос. И това казвам, че завѐт, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-късно, така че да се унищожи обещанието. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
Галатяни 3:15-18 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание. А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос. Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос, та обещанието да изгуби сила. Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
Галатяни 3:15-18 Верен (VBG)
Братя – по човешки говоря – ако едно завещание е потвърдено, дори и да е само човешко, никой не може да го развали, нито да му прибави нещо. А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на твоя потомък“, който е Христос. И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде отменен от закона, появил се четиристотин и тридесет години по-късно, така че обещанието да бъде унищожено. Защото, ако наследството е по закона, то вече не е по обещание; а Бог го подари на Авраам чрез обещание.
Галатяни 3:15-18 Ревизиран (BG1940)
Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого. А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос. И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието. Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.