Битие 22:1-19
Битие 22:1-19 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме. И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. На третия ден Авраам видя мястото отдалеч. Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас. И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме. Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син. Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. И Авраам нарече това място Йехова-ире; и така се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраам от небето и каза: В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми. И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
Битие 22:1-19 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ – призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“ Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“ Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил. На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място. Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“ Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“ Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък. Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника. Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си. Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“ „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“ Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си. Авраам нарече онова място Яхве-Ире. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“. Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам: „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син, Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си. Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“ След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.
Битие 22:1-19 Верен (VBG)
След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме. И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа! И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. На третия ден Авраам повдигна очи и видя отдалеч мястото. Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас. И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно. Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата. И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си. Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме. И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син. Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си. И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвиди. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди. Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза: В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си. В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее.
Битие 22:1-19 Ревизиран (BG1940)
След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.