Лука 13:10-35
Лука 13:10-35 Ревизиран (BG1940)
И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето една жена, която имаше дух, който й <беше причинявал> немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и рече й: Жено, освободена си от немощта си. И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден. Но Господ в отговор му рече: Лицемери! в събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и го въвежда да го напоява? А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е <държал> цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него. Каза, прочее: На какво прилича Божието царство? и на що да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му. И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? Прилича на квас, който жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото. И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше. И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза: Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат, след като стане домакинът и затвори вратата, и вие като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте. Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици си поучавал. А Той ще рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън. И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство. И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди си оттук, защото Ирод иска да Те убие, И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам. Обаче трябва днес и утре и други <ден> да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. Ерусалиме! Ерусалиме! ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка <прибира> пилците си под крилете си, но не искахте! Ето, оставя се вам дома ви <пуст>; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен Който иде в Господното име.
Лука 13:10-35 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и, ето, една жена, която имаше дух, който беше причинявал немощ за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи. А Исус, като я видя, повика я и каза: Жено, освободена си от твоята немощ. И положи ръце на нея; и начаса тя се изправи и славеше Бога. А началникът на синагогата, като негодуваше, че Исус я изцели в събота, заговори на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. Но Господ му каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осела си от яслите и не го ли завежда да го напои? А тази Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници бяха посрамени и цялото множество се радваше за всички славни дела, които се вършеха от Него. Тогава каза: На какво прилича Божието царство и на какво да го уподобя? Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици гнездяха по клоните му. И пак каза: На какво да уподобя Божието царство? Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото. И по пътя Си за Йерусалим минаваше през градовете и селата и поучаваше. И някой Му каза: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А той им каза: Подвизавайте се да влезете през тясната врата; защото ви казвам, мнозина ще се стремят да влязат и няма да могат. След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; а Той в отговор ще ви каже: Не ви познавам откъде сте. Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб; и по нашите улици си поучавал. А Той ще отговори: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда. Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън. И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат на празничната трапеза в Божието царство. И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие. Исус им каза: Идете, кажете на тази лисица: Ето, изгонвам бесове и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша. Обаче днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине извън Йерусалим. Йерусалиме! Йерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом ви се оставя пуст; и ви казвам, няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен, Който иде в Господнето име.
Лука 13:10-35 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Една събота Иисус поучаваше в една синагога. Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи. Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога. Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“ Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои? А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“ И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него. Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича? Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“ И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство? Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“ Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше. Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори: „Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат. Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате „Господи, Господи, отвори ни!“, и когато Той ви отвори и рече „Не ви зная откъде сте“, тогава ще започнете да казвате: „Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше“. А Той ще рече: „Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!“ Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън. И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство. И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“ В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“ Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша. Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим. Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте. Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Идващият в името на Господа“!“
Лука 13:10-35 Верен (VBG)
И една събота Той поучаваше в една от синагогите; и ето, една жена, която имаше дух на немощ от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. А Иисус, като я видя, я повика и ѝ каза: Жено, освободена си от своята немощ. И положи ръце на нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога. А началникът на синагогата, като недоволстваше от това, че Иисус изцели в събота, заговори и каза на множеството: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях идвайте и се изцелявайте, а не в съботен ден. А Господ му отговори и каза: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или магарето си от яслите и не го ли завежда да го напои? А тази жена, като дъщеря на Авраам, която Сатана е държал вързана цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тази връзка в съботен ден? И като каза това, всичките Му противници бяха засрамени и цялото множество се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него. Тогава каза: На какво прилича Божието царство? И с какво да го сравня? Прилича на синапено зърно, което човек взе и хвърли в градината си; и то растеше и стана голямо дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му. И пак каза: С какво да сравня Божието царство? Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. И по пътя Си за Ерусалим минаваше през градовете и през селата и поучаваше. И някой си Му каза: Господи, малцина ли са онези, които се спасяват? А Той им каза: Борете се да влезете през тясната врата, защото ви казвам: мнозина ще търсят да влязат и няма да могат. След като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете навън и започнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи, отвори; Той в отговор ще ви каже: Не ви зная откъде сте. Тогава ще започнете да казвате: Ядохме и пихме пред Теб и по нашите улици си поучавал. А Той ще каже: Казвам ви, не ви зная откъде сте; махнете се от Мен всички вие, които вършите неправда. Ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак, Яков и всички пророци в Божието царство, а себе си – изпъдени навън. И ще дойдат от изток и запад, от север и юг и ще седнат в Божието царство. И ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни. В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и си иди оттук, защото Ирод иска да Те убие. И Той им каза: Идете, кажете на тази лисица: ето, изгонвам демони и изцелявам днес и утре, и на третия ден ще свърша. Но днес и утре, и други ден трябва да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим. Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошка прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом ви се оставя пуст. Но казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име.