Лука 24:1-53

Споделяне

Лука 24:1-53 Ревизиран (BG1940)

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, <жените> дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса. И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а <мъжете> им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне. И спомниха си думите Му. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други. А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата <майка> и другите жени с тях, <които> казаха тия неща на апостолите. А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха. А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните <сложени> отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии {Около 11 километра.} далеч от Ерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко онова що бе станало. И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но очите им се удържаха да Го не познаят. И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни? И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това. При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба, и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели. И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им <писаното> за Него във всичките писания. И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им. И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията? И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях, които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона. Те пък разправиха <станалото> по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба. И когато говореха за това, сам <Исус> застана посред тях и каза им: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им рече: Защо се смущавате? и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам. И като рече това, показа им ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене? И дадоха Му част от печена риба и меден сок. И взе та яде пред тях. И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат писанията. И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града Ерусалим докато се облечете със сила от горе. И ги заведе до <едно място> срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето. И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост; и бяха постоянно в храма хвалещи и благославящи Бога. Амин.

Лука 24:1-53 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)

А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, като носеха аромати, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господ Исус. А докато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с ослепително облекло. И обзети от страх, те наведоха лица към земята; а мъжете им казаха: Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден на грешни човеци, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. И си спомниха думите Му. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. А това бяха Мария Магдалена, Йоанна и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя саваните, положени отделно; и отиде у дома си, като се чудеше за станалото. И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. И те разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят. Той им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си по пътя? И те се спряха натъжени. И един от тях, на име Клеопа, Му отговори: Нима само Ти ли си пришълец в Йерусалим и не си узнал това, което стана там тези дни? И ги попита: Кое? А те му отговориха: Станалото с Исус Назарянина, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и пред целия народ; и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израил. И освен всичко това вече е трети ден, откакто стана това. При това и някои от жените измежду нас ни смаяха, като отишли рано сутринта на гроба и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха всичко така, както казаха жените; а Него не видели. И Той им каза: О, неразумни и мудни по сърце, да вярвате във всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. И приближиха селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го задържаха и казаха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях. И когато седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и им го подаде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; а Той стана невидим за тях. И разискваха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше Писанията? И в същия час станаха и се върнаха в Йерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, които казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. Те пък разказаха за станалото по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. И когато говореха за това, сам Исус застана между тях и им каза: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им каза: Защо се смущавате и защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и нозете Ми – Аз съм същият; пипнете Ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. И като каза това, им показа ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? И Му дадоха парче печена риба и меден сок. И взе и яде пред тях. Исус им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. И им каза: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всички народи, като се започне от Йерусалим. Вие сте свидетели за това. И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Моя Отец; а вие стойте в града Йерусалим, докато се облечете със сила отгоре. И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост; и прекарваха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога.

Лука 24:1-53 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)

В първия ден на седмицата жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония. Те намериха камъка отместен от гроба, но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи. Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея. Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“ Тогава те си спомниха думите Му. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали. Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите, но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха. Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото. В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим. Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило. И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях. Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят. А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“ Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“ И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ, как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха. А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това. Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив. Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“ Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците. Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание. Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си. Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях. А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде. Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях. И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“ В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях. Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон. А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба. Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“ Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух. Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви? Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“ И като каза това, показа им ръцете и нозете Си. Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“ Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед. Той взе и яде пред тях. След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас – че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“ Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията, и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос – да възкръсне от мъртвите на третия ден и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим. Вие сте свидетели на това. И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“ Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови. И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето. А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.

Лука 24:1-53 Верен (VBG)

А в първия ден на седмицата, много рано сутринта, те дойдоха на гроба, като носеха благоуханните масла, които бяха приготвили. И намериха камъка преместен от гроба. И като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус. И когато бяха в недоумение за това, ето, пред тях застанаха двама мъже с блестящи дрехи. И както бяха обзети от страх и навели лицата си към земята, мъжете им казаха: Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук, а възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея, като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни хора, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне. И те си спомниха думите Му. И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всички други. Това бяха Мария Магдалена и Йоана, и Мария, майката на Яков, и другите жени с тях, които казаха тези неща на апостолите. А тези думи им се видяха като празни приказки и не им повярваха. А Петър стана и изтича на гроба, и като надникна, видя да лежат само саваните; и отиде у дома си, чудейки се за станалото. И ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, на шестдесет стадия далеч от Ерусалим. И те се разговаряха помежду си за всичко онова, което беше станало. И като се разговаряха и разсъждаваха, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им бяха възпрени, за да не Го познаят. И им каза: Какви са тези думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени. И един от тях на име Клеопа в отговор Му каза: Само Ти ли си пришълец в Ерусалим и не знаеш това, което стана там тези дни? И им каза: Кое? А те Му казаха: Това, което стана с Иисус Назарянина, който беше Пророк, силен в дело и в слово пред Бога и целия народ; как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпънаха. А ние се надявахме, че Той е Онзи, който ще избави Израил. И освен всичко това, вече е третият ден, откакто стана това. При това и някои жени измежду нас ни смаяха, които, като отишли рано сутринта на гроба и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение от ангели, които казали, че Той бил жив. И някои от онези, които бяха с нас, отидоха на гроба и намериха така, както казаха жените; но Него не видели. Тогава Той им каза: О, неразбрани и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в Своята слава? И като започна от Мойсей и от всичките пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания. И те се приближиха до селото, в което отиваха; а Той се държеше, като че отива по-надалеч. Но те Го принуждаваха, като казваха: Остани с нас, защото е привечер и денят вече е превалил. И Той влезе да отседне с тях. И когато седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи и им го даде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха; но Той стана невидим за тях. И те си казаха един на друг: Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни говореше по пътя и когато ни откриваше Писанията? И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, където намериха събрани единадесетте и тези, които бяха с тях, да казват: Господ наистина възкръснал и се явил на Симон. А те разказаха за случилото се по пътя и как Го познаха, когато разчупваше хляба. И когато говореха за това, Сам Иисус застана между тях и им каза: Мир вам! А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух. И Той им каза: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви? Погледнете ръцете Ми и краката Ми – че Аз съм същият; попипайте Ме и вижте, защото духът няма плът и кости, както виждате, че Аз имам. И като каза това, им показа ръцете и краката Си. Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той каза: Имате ли тук нещо за ядене? И Му дадоха парче печена риба (и парче медена пита). И взе и яде пред тях. И им каза: Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите. Тогава им отвори ума, за да разберат Писанията. И им каза: Така е писано, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите на третия ден, и че трябва да се проповядва покаяние и опрощаване на греховете в Негово Име на всички народи, като се започне от Ерусалим. Вие сте свидетели на това. И ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града (Ерусалим), докато се облечете със сила от горе. И ги заведе до едно място срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови. И като ги благославяше, се отдели от тях и се възнесе на небето. И те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост; и бяха постоянно в храма, като хвалеха и благославяха Бога. (Амин.)