Притчи 16:1-33
Притчи 16:1-33 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от Господа. Всички пътища на човека са чисти в собствените му очи, но Господ претегля духовете. Възлагай делата си на Господа и ще се утвърдят твоите намерения. Господ е направил всяко нещо за Себе Си, дори и нечестивия – за деня на злото. Мерзост е за Господа всеки, който е с горделиво сърце, даже ръка с ръка да се съедини, той пак няма да остане ненаказан. С милост и вярност се отплаща за беззаконието и чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото. Когато пътищата на човека са угодни на Господа, Той примирява с него и неприятелите му. По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда. Сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му. Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; устата му няма да сгрешат в съда. Вярната теглилка и везни са от Господа, всички грамове в торбата са Негово дело. Да се върши беззаконие е мерзост за царете, защото престолът се утвърждава с правда. Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право. Яростта на царя е вестител на смърт, но мъдрият човек я укротява. В светлината от лицето на царя има живот и неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд. Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, отколкото на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, отколкото на сребро. Да се отклоняват от зло е път на праведните; който пази пътя си, опазва душата си. Гордостта предшества погибелта, а високомерието – падането. По-добре някой да е със смирен дух между кротките, отколкото да дели плячка с горделивите. Който внимава в словото, ще намери добро. И който уповава на Господа, е блажѐн. Който е с мъдро сърце, ще се нарече благоразумен; и сладостта на устните умножава знание. Разумът е извор на живот за притежателя му, а глупостта на безумните е наказанието им. Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. Благите думи са медена пита, сладост на душата и здраве на костите. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт. Охотата на работника работи за него, защото устата му го принуждават. Лошият човек копае зло и в устните му има сякаш пламнал огън. Опак човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. Насилникът мами ближния си и го води в погрешен път; затваря очите си, за да измисля извратени неща, и прехапва устните си, за да постигне зло. Белите коси са венец на слава, когато се намират по пътя на правдата. Който не се гневи бързо, е по-добър от храбрия, и който владее духа си – от завоевател на град. Жребият се хвърля в скута, но решението чрез него е от Господа.
Притчи 16:1-33 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Замислите на сърцето принадлежат на човека, а отговорът на езика е от Господа. Всички пътища на човека са чисти в очите му, но Господ преценява душите. Предайте делата си на Господа и замислите ще се утвърдят. Господ е направил всичко заради Себе Си, дори нечестивия пази за злочестия ден. Всеки горделив по сърце е отвратителен пред Господа, сигурно е, че няма да остане ненаказан. Вината се очиства с милосърдие и вярност и злото се избягва със страхопочитание пред Господа. Когато пътищата на човека са приятни на Господа, Той примирява и враговете му с него. По-добре малко с правда, отколкото много печалби с неправда. Сърцето на човека замисля своя път, а Господ насочва стъпките му. Вдъхновението идва чрез устата на царя; неговата уста не трябва да греши за присъдата. Точните теглилки и везни са от Господа, всички тежести за мерене в торбата са Негово дело. Вършенето на беззаконие е отвратително за царете, защото престол се утвърждава с правда. Правдивите уста са приятни за царете; те обичат онзи, който говори истината. Царският гняв е вестител за смърт, а мъдрият човек ще го усмири. Във ведрото лице на царя има живот, а благоволението му е като облак закъснял дъжд. Много по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато, и за предпочитане е да придобиеш разум, отколкото отбрано сребро. Пътят на праведните е да се отклоняват от злото; който спазва своя път, пази живота си. Гордостта върви преди гибелта и надменността – преди падението. По-добре да има духовно смирение заедно с кротки, отколкото да се дели плячка с горделиви. Който върши делото си мъдро, ще намери добро; и блажен е онзи, който се уповава на Господа. Мъдрият по сърце ще бъде наричан благоразумен и благостта на устата ще увеличи кръгозора. Разумът е извор на живот за онези, които го имат, а поучаването от страна на неразумните е глупост. Сърцето на мъдрия прави устата му разумна и увеличава убедителността на думите му. Благите думи са пита мед – сладка за душата, лековита за тялото. Има път, който изглежда прав за човека, но след него следват пътища към смъртта. Желанието на работника работи за него, защото гладната му уста го насилва. Човекът на злото подготвя зло и на устата му като че ли има разпален огън. Развратеният човек пръска раздор и клюкарят разделя приятелите. Насилникът измамва ближния си и го води по недобър път; присвива очите си, за да измисли развратени неща; прехапвайки устни, извършва зло. Белите коси са венец на славата, когато човек се намира по пътя на правдата. Който не се гневи бързо, е по-добър от храбреца; и който владее духа си – от завоевателя на града. Жребий се хвърля в полите на дрехата, но всичко, което той решава, е от Господа.
Притчи 16:1-33 Верен (VBG)
Плановете на сърцето принадлежат на човека, но отговорът на езика е от ГОСПОДА. Всичките пътищата на човека са чисти в собствените му очи, но ГОСПОД претегля духовете. Предавай делата си на ГОСПОДА и намеренията ти ще се утвърдят. ГОСПОД е направил всяко нещо за целта му, дори и безбожния – за деня на злото. Всеки, който има горделиво сърце, е мерзост за ГОСПОДА; ръка с ръка да се съедини, той няма да остане ненаказан. С милост и истина беззаконието се изкупва и чрез страха от ГОСПОДА човек се отклонява от злото. Когато пътищата на човека са угодни на ГОСПОДА, Той примирява с него дори и враговете му. По-добре малко с правда, отколкото големи доходи с неправда. Сърцето на човека начертава пътя му, но ГОСПОД насочва стъпките му. Чрез устните на царя идва Божието решение, устата му не говори невярно в съда. Вярната теглилка и везни са на ГОСПОДА, всичките грамове в торбата са Негово дело. Мерзост за царете е да вършат беззаконие, защото престолът се утвърждава с правда. Праведните устни са благоприятни на царете и те обичат онзи, който говори право. Гневът на царя е като посланик на смърт, но мъдрият човек го укротява. В светлината на лицето на царя има живот и благоволението му е като облак с късен дъжд. Колко по-добре е да придобиеш мъдрост, отколкото злато! И да придобиеш разум е за предпочитане пред сребро. Пътят на праведните е да се отклоняват от зло и който пази пътя си, запазва душата си. Гордостта предхожда гибелта и високомерният дух предхожда падането. По-добре някой да е скромен между смирените, отколкото да дели плячка с горделивите. Който внимава в словото, ще намери добро и който се уповава на ГОСПОДА, е блажен. Мъдрият по сърце ще се нарече благоразумен и сладостта на устните увеличава знание. Разумът е извор на живот за онзи, който го има, а напътствието на безумните е глупост. Сърцето на мъдрия вразумява устата му и прибавя знание в устните му. Благите думи са като медена пита, сладост за душата и изцеление за костите. Има път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища на смъртта. Гладът на работника работи за него, защото устата му го принуждава. Лошият човек копае зло и на устните му има сякаш изгарящ огън. Лъжлив човек сее раздори и клюкарят разделя най-близки приятели. Насилникът подмамва ближния си и го води по недобър път. Който замижава с очи, за да измисля коварства, който свива устните си, вече е приготвил злото. Бялата коса е венец на слава, ако се намира в пътя на правдата. Дълготърпеливият е по-добър от храбрия и който владее духа си – от завоевател на град. Жребият се хвърля в скута, но всичко, което отсъди, е от ГОСПОДА.
Притчи 16:1-33 Ревизиран (BG1940)
Плановете на сърцето <принадлежат> на човека, Но отговорът на езика е от Господа. Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете. Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения. Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото. Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, <Даже> ръка с ръка <да се съедини, пак> той няма да остане ненаказан. С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото. Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му. По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда, Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му. Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда. Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело. Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда. Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право. Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява. В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд. Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро. Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си. Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането. По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите. Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен. Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание. Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им. Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му. Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите. Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт, Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават. Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън. Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели. Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път; Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло. Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата. Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град. Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.