Притчи 29:1-14
Притчи 29:1-14 Ревизиран (BG1940)
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, Внезапно ще се съкруши и то без поправление. Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат. Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота <му>. Чрез правосъдие царят утвърждава земята <си>. А който придирва подаръци я съсипва. Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му. В беззаконието на лош човек има примка, А праведният пее и се радва. Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма <даже> разум, за да я узнае. Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева. Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие. Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат {Еврейски: Питат.} за живота му. Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява. Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви. Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях. Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
Притчи 29:1-14 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще бъде съкрушен, и то без поправление. Когато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша. Който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му. Чрез правосъдие царят утвърждава земята си, а който ламти за подкупи и подаръци, я съсипва. Човек, който ласкае ближния си, опъва мрежа пред стъпките му. В беззаконието на лошия човек има примка, а праведният пее и се радва. Праведният вниква в съдебните дела на бедните; нечестивият няма даже разум, за да ги изследва. Присмивателите палят града, а мъдрият усмирява гнева. Ако мъдър човек има спор с безумен, той се разярява, смее се и няма спокойствие. Кръвожадните мъже мразят непорочния, но праведните се грижат за живота му. Безумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява. Ако управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви. Сиромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях. Когато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.
Притчи 29:1-14 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
Човек, който, макар и изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще бъде съкрушен, без надежда за изцеление. Управляват ли праведници, народът се весели, а когато нечестив човек е на власт, народът стене. Човекът, който обича мъдростта, радва баща си; а който общува с блудници, разпилява имот. Царят изгражда царството с правосъдие, а който изисква подаръци, го разорява. Човек, който ласкае приятеля си, залага примка пред стъпките му. Лошият човек е вплетен в греха, а праведникът ликува и се радва. Справедливият вниква грижливо в съдебното дело на бедните, а нечестивият няма никакво разбиране за него. Подстрекателите подбуждат града към бунт, а мъдрите усмиряват яростта. Умният човек, като се съди с глупав човек, се гневи, смее се и няма покой. Кръвожадните хора мразят невинния, а праведните се грижат за неговия живот. Глупавият излива целия си гняв, а мъдрият го сдържа. Ако управникът се вслушва в лъжливи донесения, тогава и всичките му служители стават нечестиви. Беднякът и потисникът се срещат един с друг. Господ е Този, Който дарява светлина на очите и на двамата. Ако царят съди бедните справедливо, престолът му завинаги ще се утвърди.
Притчи 29:1-14 Верен (VBG)
Човек, който често е изобличаван, но остава твърдоглав, ще бъде съкрушен внезапно, и то без изцеление. Когато праведните се умножават, народът се радва, но когато безбожен управлява, народът стене. Човек, който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му. Царят утвърждава страната чрез правосъдие, а подкупният я съсипва. Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му. В престъплението на злия има примка, а праведният се радва и се весели. Праведният е загрижен за правото на бедните, а безбожният не се грижи да знае. Присмивачите подпалват града, а мъдрите отклоняват гнева. Ако мъдър човек се съди с безумен човек, той се сърди и се смее, и няма покой. Кръвожадните мъже мразят невинния, а праведните се грижат за живота му. Безумният изригва цялото си недоволство, а мъдрият накрая го успокоява. Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни. Бедният и потисникът се срещат – ГОСПОД дава светлина на очите и на двамата. Цар, който съди нищите с истина, престолът му ще бъде утвърден навеки.