Римляни 2:2-11 - Сравни всички версии

Споделяне

А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината. И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото? Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост <е назначена да> те води към покаяние? а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, <после> и на гърка, а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, <после> и на гърка. Понеже Бог не гледа на лице.

А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела. Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш? Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние? Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога. Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие, но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата. Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин, а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин, защото Бог не гледа кой какъв е.

А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи. И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото? Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние? Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога, който ще отплати на всекиго според делата му: вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка; а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка. Понеже Бог не гледа на лице.

А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината. И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото? Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му: вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка, а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка. Понеже Бог не гледа на лице.