Римляни 4:1-25
Римляни 4:1-25 Ревизиран (BG1940)
И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда". А на този, който върши <дела>, наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг; а на този, който не върши <дела>, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра <му> се вменява за правда. Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: - "Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити; Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях". Прочее, това блаженство <само> за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда". то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях, и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан, Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра. Защото, ако са наследници тия, които <се облягат> на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено; понеже законът докарва, <не обещание>, а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление. Затова <наследството> е от вяра, за <да бъде> по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се <обляга> на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни, (както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. <Авраам>, надявайки се без <да има причина за> надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство". Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, <вземаше пред вид> и мъртвостта на Сарината утроба, - обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава, уверен, че това, което е обещал <Бог>, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени <за правда>, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява <за правда>, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ, Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.
Римляни 4:1-25 Библия, ревизирано издание (РИ ББД)
И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога. Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“ А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата; а на този, който не върши дела , а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда. Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата: „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити. Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“ Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“ Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях, и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан. Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра. Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено; понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление. Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува. Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба, обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога, уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни. Затова му се вмени за правда. Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него, но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ, Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
Римляни 4:1-25 Съвременен български превод (с DC books) 2013 (НП)
А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него? Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога. А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“ Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага. Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване. Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона: „Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит! Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“ И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване. Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването. И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването. Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си. Защото обещанието към Авраам и към потомството му – да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра. Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва, тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление. Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас, както е писано: Направих те баща на много народи – пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото. И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“ И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра. Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога, напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни. Затова и вярата му се зачете за оправдаване. Но не само за него е писано, че му е зачетена, но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ – предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
Римляни 4:1-25 Верен (VBG)
И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът? Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога. Понеже какво казва Писанието? – „Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“ А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг; а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда. Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела: „Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити; блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“ Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата, и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан. Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра. Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено. Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление. Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас, както е писано: „Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо. Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“ И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара, не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни. Затова му се счете за правда. Но това, че му се счете, не беше написано само за него, а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ, който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.