къде отивам?Пример

Къде отивам с гнева си?

Как се ядосваш? От тези, които се разпалват горещо ли си, отприщват избухване, след това се успокояват бързо и на следващия ден дори не помнят спора? Или пасивно трупаш гняв вътрешно и го оставяш да расте и расте и расте? Е, нито едното не е здравословно или полезно. „Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда“. (Яков 1:19, 20)

Гневът не е лош сам по себе си – самият Бог се гневи. Проблемът ни е, че греховните ни възприятия, доводи, преценки и спирачки са погрешни. Понякога се обиждаме от неща, които не са обидни, размишляваме над грешките и отказваме да простим, обичаме да се чувстваме самодоволно и праведно и грубо надценяваме мъдростта си в отсъждането на наказания.

Има ли гняв в сърцето ти точно сега? Бъди честен. Къде отиваш с него? Не го складирай! Не избухвайи не го изпускай! В умът и сърцето си, отиди при кръста на Христос и го източи на земята, точно там, на свещената земя, където капеше кръвта Му. Остави. Нека Бог се погрижи да съди и наказва. Ако си станал жертва, моли се Бог да поправи човека. Ако ти си сгрешил, позволи на Христовата прошка да те омие и изцели.

Ти не си Божии служител на гнева в света. Ти си Негов служител на милост.