2 Коринтяни 11
11
1О, да бихте потърпели още малко моето безумие! Но и вие наистина ме търпите! 2Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос. 3Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос. 4Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това. 5Обаче аз мисля, че не съм в нищо по-долен от превъзходните апостоли! 6Но дори и да съм неучен в говоренето, в познанието не съм; и ние по всякакъв начин сме ви показали това пред всички. 7Грях ли сторих, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром? 8Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас. 9А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест. 10Христовата истина, която е в мен, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в ахайските места. 11Защо? Защото не ви любя ли? Бог знае! 12А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят. 13Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли. 14И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. 15Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им. 16Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, та и аз да се похваля малко. 17Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето. 18Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; 20понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето. 21За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз. 22Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм. 23Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт. 24Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един, 25три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии. 26Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя; 27в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота; 28и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви. 29Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз? 30Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ. 31Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа. 32В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови, 33но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.
Currently Selected:
2 Коринтяни 11: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
2 Коринтяни 11
11
1О, да бихте потърпели още малко моето безумие! Но и вие наистина ме търпите! 2Защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих за един Мъж, за да ви представя като чиста девица пред Христос. 3Но се боя, да не би както змията измами Ева с хитростта си, така и вашите умове да се покварят и да отпаднат от простотата, която дължите на Христос. 4Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Иисус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно търпите това. 5Обаче аз мисля, че не съм в нищо по-долен от превъзходните апостоли! 6Но дори и да съм неучен в говоренето, в познанието не съм; и ние по всякакъв начин сме ви показали това пред всички. 7Грях ли сторих, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром? 8Други църкви обрах, като вземах заплата от тях, за да служа на вас. 9А когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотежах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко се пазих и ще се пазя, да не ви бъда в тежест. 10Христовата истина, която е в мен, свидетелства, че никой няма да ми отнеме тази похвала в ахайските места. 11Защо? Защото не ви любя ли? Бог знае! 12А каквото правя, това и ще правя, за да отрежа възможността на тези, които търсят възможност да бъдат считани за такива, каквито сме ние, в това, с което те се хвалят. 13Защото такива хора са лъжеапостоли, измамни работници, които се преправят на Христови апостоли. 14И това не е чудно, защото сам Сатана се преправя на ангел на светлината. 15Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата. Но техният край ще бъде според делата им. 16Пак казвам, никой да не ме счита за безумен; ако ли не, приемете ме като безумен, та и аз да се похваля малко. 17Това, което казвам, не го казвам по Господа, а като в безумие, в тази моя увереност на хваленето. 18Тъй като мнозина се хвалят по плът, ще се похваля и аз. 19Защото вие, като сте разумни, с готовност търпите безумните; 20понеже търпите, ако някой ви заробва, ако ви изпояжда, ако ви обира, ако се превъзнася, ако ви бие по лицето. 21За срам казвам, че бяхме слаби; но в каквото се осмелява някой – неразумно говоря – осмелявам се и аз. 22Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамово потомство ли са? И аз съм. 23Христови служители ли са? – В безумие говоря. – Аз още повече. Бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт. 24Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един, 25три пъти са ме били с тояги, веднъж са ме пребивали с камъни, три пъти съм претърпявал корабокрушение, една нощ и един ден съм бил сред морските стихии. 26Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя; 27в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота; 28и освен всичко, това, което тежи върху мен всеки ден – грижата за всичките църкви. 29Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз? Кой се съблазнява, без да се разпалвам и аз? 30Ако трябва да се хваля, ще се похваля със своята немощ. 31Бог и Отец на нашия Господ Иисус (Христос), който е благословен до века, знае, че не лъжа. 32В Дамаск областният управител на цар Арета постави стража в град Дамаск, за да ме улови, 33но през един прозорец ме спуснаха по стената с кош и избягах от ръцете му.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013