Деяния 26
26
1Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита: 2Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите, 3а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение. 4Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим. 5Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей. 6А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите, 7до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите! 8А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите? 9Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина; 10което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях. 11И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове. 12И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници, 13по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен. 14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен. 15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш. 16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия, 17като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, 18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен. 19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение, 20а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си. 21По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане: 23че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците. 24Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост. 25А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум. 26Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. 27Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш. 28А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! 29А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови. 30Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях. 31И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови. 32А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.
Currently Selected:
Деяния 26: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Деяния 26
26
1Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита: 2Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите, 3а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение. 4Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим. 5Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей. 6А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите, 7до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите! 8А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите? 9Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина; 10което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях. 11И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове. 12И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници, 13по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен. 14И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен. 15И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш. 16Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия, 17като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам, 18да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат опрощаване на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен. 19Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение, 20а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си. 21По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане: 23че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците. 24Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост. 25А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум. 26Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл. 27Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш. 28А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин! 29А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови. 30Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях. 31И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови. 32А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013