Деяния 5
5
1А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 2и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 3А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 4Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога. 5И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 7И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 8И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. 9А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб. 10И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа є. 11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. 12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала; 13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше 14и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени, 15така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, 18сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: 20Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот. 21И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите. 22Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха: 23Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. 25Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни. 27И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза: 28Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек! 29А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората. 30Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. 31Него Бог с десницата Си възвиси за Княз#или: Начинател и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете. 32И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 33А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият. 34Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време; 35а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора. 36Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха. 37След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали; 39но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. 40И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха. 41А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име. 42И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.
Currently Selected:
Деяния 5: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Деяния 5
5
1А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот 2и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите. 3А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата? 4Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога. 5И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това. 6И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха. 7И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото. 8И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова. 9А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб. 10И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа є. 11И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това. 12И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала; 13а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше 14и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени, 15така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях. 16Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха. 17Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист, 18сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница. 19Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза: 20Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот. 21И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите. 22Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха: 23Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре. 24А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това. 25Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа. 26Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги убият с камъни. 27И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза: 28Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек! 29А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората. 30Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво. 31Него Бог с десницата Си възвиси за Княз#или: Начинател и Спасител, за да даде покаяние на Израил и опрощаване на греховете. 32И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват. 33А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият. 34Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време; 35а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора. 36Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха. 37След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. 38И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се провали; 39но ако е от Бога, няма да можете да го провалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници. 40И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха. 41А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име. 42И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013