Битие 27
27
1Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Сине мой! А той му каза: Ето ме. 2Тогава той каза: Ето, аз вече остарях, не зная в кой ден ще умра. 3И така, вземи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов, 4и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови лов и да го донесе. 6Тогава Ревека проговори на сина си Яков и каза: Ето, аз чух баща ти да говори на брат ти Исав така: 7Донеси ми лов и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра. 8И така, сине мой, сега послушай гласа ми в това, което ти поръчвам. 9Иди още сега в стадото и ми донеси оттам две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10и ти ще го поднесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре. 11Но Яков каза на майка си Ревека: Ето, брат ми Исав е космат мъж, а аз съм гладък мъж. 12Може би баща ми ще ме попипа, и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми, и иди ми ги донеси! 14И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си. И майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15После Ревека взе добрите дрехи на по-възрастния си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков, 16а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи. 17И даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила. 18И той отиде при баща си и каза: Татко мой! А Исаак каза: Ето ме. Кой си ти, сине мой? 19А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти! 20Но Исаак каза на сина си: Как стана, сине мой, че го намери толкова бързо? А той каза: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех. 21Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не. 22И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав. 23И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. И го благослови. 24И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз. 25Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи. 26А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой. 27И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, като каза:
Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД. 28Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино! 29Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя! 30Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си. 31И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав. 33Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови лов и ми поднесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? И благословен ще бъде. 34Когато Исав чу думите на баща си, извика със силен и много жален вик и каза на баща си: Благослови и мен, и мен, татко мой! 35А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36И Исав каза: Затова ли се казва Яков, защото сега втори път той ме е спънал! Отне първородството ми, и ето, сега е отнел и благословението ми! И каза: Не си ли задържал за мен благословение? 37А Исаак в отговор каза на Исав: Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и младо вино. И сега какво да сторя за теб, сине мой? 38И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас. 39Тогава баща му Исаак в отговор му каза:
Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе. 40От меча си ще живееш и ще слугуваш на брат си, но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще строшиш ярема му от врата си. 41И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков. 42И казаха на Ревека думите на по-възрастния є син Исав, затова тя прати да повикат по-младия є син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие. 43И така, сине мой, послушай думите ми, стани и бягай при брат ми Лаван в Харан, 44и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти, 45докато премине от теб гнева на брат ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетейските дъщери! Ако и Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо ми е този живот?
Currently Selected:
Битие 27: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Битие 27
27
1Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Сине мой! А той му каза: Ето ме. 2Тогава той каза: Ето, аз вече остарях, не зная в кой ден ще умра. 3И така, вземи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов, 4и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра. 5А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови лов и да го донесе. 6Тогава Ревека проговори на сина си Яков и каза: Ето, аз чух баща ти да говори на брат ти Исав така: 7Донеси ми лов и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра. 8И така, сине мой, сега послушай гласа ми в това, което ти поръчвам. 9Иди още сега в стадото и ми донеси оттам две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10и ти ще го поднесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре. 11Но Яков каза на майка си Ревека: Ето, брат ми Исав е космат мъж, а аз съм гладък мъж. 12Може би баща ми ще ме попипа, и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми, и иди ми ги донеси! 14И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си. И майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15После Ревека взе добрите дрехи на по-възрастния си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков, 16а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи. 17И даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила. 18И той отиде при баща си и каза: Татко мой! А Исаак каза: Ето ме. Кой си ти, сине мой? 19А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти! 20Но Исаак каза на сина си: Как стана, сине мой, че го намери толкова бързо? А той каза: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех. 21Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не. 22И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав. 23И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. И го благослови. 24И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз. 25Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи. 26А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой. 27И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, като каза:
Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД. 28Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино! 29Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя! 30Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си. 31И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав. 33Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови лов и ми поднесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? И благословен ще бъде. 34Когато Исав чу думите на баща си, извика със силен и много жален вик и каза на баща си: Благослови и мен, и мен, татко мой! 35А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36И Исав каза: Затова ли се казва Яков, защото сега втори път той ме е спънал! Отне първородството ми, и ето, сега е отнел и благословението ми! И каза: Не си ли задържал за мен благословение? 37А Исаак в отговор каза на Исав: Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и младо вино. И сега какво да сторя за теб, сине мой? 38И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас. 39Тогава баща му Исаак в отговор му каза:
Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе. 40От меча си ще живееш и ще слугуваш на брат си, но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще строшиш ярема му от врата си. 41И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков. 42И казаха на Ревека думите на по-възрастния є син Исав, затова тя прати да повикат по-младия є син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие. 43И така, сине мой, послушай думите ми, стани и бягай при брат ми Лаван в Харан, 44и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти, 45докато премине от теб гнева на брат ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетейските дъщери! Ако и Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо ми е този живот?
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013