Йов 29
29
1И Йов още продължи беседата си и каза: 2О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше, 3когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех; 4както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет6 над шатрата ми беше; 5когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен; 6когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло! 7Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада, 8младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави; 9първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си; 10гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им, 11защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше; 12защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник. 13Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува. 14Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан. 15Аз бях очи на слепия, крака на куция. 16Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия. 17Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му. 18Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка, 19коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува, 20славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми. 21Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми. 22След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса. 23Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд. 24Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат. 25Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.
Currently Selected:
Йов 29: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Йов 29
29
1И Йов още продължи беседата си и каза: 2О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше, 3когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех; 4както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет6 над шатрата ми беше; 5когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми – покрай мен; 6когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло! 7Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада, 8младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави; 9първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си; 10гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им, 11защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше; 12защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник. 13Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува. 14Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми – за мантия и за тюрбан. 15Аз бях очи на слепия, крака на куция. 16Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия. 17Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му. 18Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка, 19коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува, 20славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми. 21Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми. 22След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса. 23Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд. 24Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат. 25Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013