Йов 4
4
1Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: 2Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори? 3Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил. 4Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил. 5А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш. 6Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти? 7Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са? 8Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. 9От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват. 10Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават. 11Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват. 12А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови. 13Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада, 14ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха. 15Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха. 16Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас: 17Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога?
Може ли човек да е по-чист от Създателя си? 18Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява, 19а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца! 20От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги. 21Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.
Currently Selected:
Йов 4: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Йов 4
4
1Тогава теманецът Елифаз отговори и каза: 2Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори? 3Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил. 4Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил. 5А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш. 6Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти – надеждата ти? 7Спомни си сега – кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са? 8Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат. 9От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват. 10Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават. 11Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват. 12А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови. 13Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада, 14ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха. 15Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха. 16Застана – но аз изгледа му не познах – като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас: 17Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога?
Може ли човек да е по-чист от Създателя си? 18Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява, 19а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца! 20От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги. 21Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013