Лука 16
16
1Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му. 2И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. 4Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет. 7После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден. 11И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. 14Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога. 16Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него. 17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне. 18Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства. 19Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво. 20Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, 21като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му. 22Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно#букв.: скут; еврейският израз за рая. Умря и богаташът и беше погребан. 23И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. 24И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък. 25Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас. 27А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение. 29Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях. 30А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Currently Selected:
Лука 16: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Лука 16
16
1Каза още на учениците си: Един богаташ имаше настойник, когото обвиниха пред него, че разпилявал имота му. 2И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за теб? Дай сметка за настойничеството си, защото не можеш вече да бъдеш настойник. 3Тогава настойникът си каза: Какво да направя, след като господарят ми отнема от мен настойничеството? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам. 4Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството. 5И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? 6А той каза: Сто мери масло. И му каза: Вземи разписката си и бързо седни и напиши: петдесет. 7После каза на друг: А ти колко дължиш? А той отговори: Сто мери жито. И му каза: Вземи разписката си и напиши: осемдесет. 8И господарят похвали неверния настойник за това, че е постъпил хитроумно; защото синовете на този свят са по-хитроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината. 9И Аз ви казвам: Спечелете си приятели чрез неправедното богатство, та когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища. 10Верният в най-малкото и в многото е верен, а неправедният в най-малкото и в многото е неправеден. 11И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство? 12И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето? 13Никой служител не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона. 14Всичко това слушаха и фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха. 15А Той им каза: Вие сте онези, които се показвате праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца; защото онова, което се цени високо между хората, е мерзост пред Бога. 16Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него. 17Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да отпадне. 18Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства. 19Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден се веселеше бляскаво. 20Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му, 21като желаеше да се нахрани от трохите, които падаха от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и лижеха раните му. 22Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно#букв.: скут; еврейският израз за рая. Умря и богаташът и беше погребан. 23И в ада, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно. 24И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламък. 25Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както Лазар – злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. 26И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам – да преминат към нас. 27А той каза: Като е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; 28защото имам петима братя – за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те в това място на мъчение. 29Но Авраам каза: Имат Мойсей и пророците, нека слушат тях. 30А той каза: Не, отче Аврааме; но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. 31Тогава той му каза: Ако не слушат Мойсей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013