Матей 13
13
1В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото. 2И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега. 3И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; 4и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, 6а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха. 8А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. 9Който има уши (да слуша), нека слуша. 10Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират. 14В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. 15Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ 16А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. 17Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. 18И така, вие чуйте притчата за сеяча. 19При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя. 20А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; 21корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада#букв.: се съблазнява, подвежда към грях. 22А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и измамата на богатството заглушават словото и той става безплоден. 23А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. 24Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. 26И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? 28Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. 30Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. 31Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си. 32То наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. 33Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. 34Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше, 35за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ 36Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; 39неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите. 40И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. 41Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни#или: препънки, поводи за грях и онези, които вършат беззаконие; 42и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 43Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша. 44Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. 45Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. 47Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид; 48и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните, 50и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 51(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи). 52А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. 53Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам. 54И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса? 55Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда? 56И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това? 57И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Currently Selected:
Матей 13: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Матей 13
13
1В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото. 2И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега. 3И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее; 4и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха. 5А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва, 6а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха. 7Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха. 8А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет. 9Който има уши (да слуша), нека слуша. 10Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи? 11А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. 13Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират. 14В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: „С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. 15Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“ 16А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват. 17Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха. 18И така, вие чуйте притчата за сеяча. 19При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя. 20А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема; 21корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада#букв.: се съблазнява, подвежда към грях. 22А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и измамата на богатството заглушават словото и той става безплоден. 23А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. 24Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си; 25но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде. 26И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите. 27А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите? 28Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим? 29А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. 30Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. 31Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си. 32То наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. 33Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото. 34Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше, 35за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“ 36Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата. 37А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син; 38нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; 39неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите. 40И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света. 41Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни#или: препънки, поводи за грях и онези, които вършат беззаконие; 42и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 43Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша. 44Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива. 45Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, 46и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. 47Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид; 48и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха. 49Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните, 50и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 51(И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи). 52А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо. 53Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам. 54И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса? 55Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда? 56И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това? 57И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си. 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013