Марко 12
12
1И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина. 2И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето. 3А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен. 4Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамно. 5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 6Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми. 7Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше. 8И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. 9И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други. 10Не сте ли чели това писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 11От Господа е това и чудно е в нашите очи"? 12И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. 13Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи. 14И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не? 15Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя. 16И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора. 17Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха. 18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 19Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си. 20Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство. 21Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият. 22(Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 23И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена. 24Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила? 25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата. 26А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей, как Бог му говори при къпината и му каза: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? 27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате. 28А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди? 29Иисус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ; 30и да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!" 31А ето втората, (подобна на нея): "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Друга заповед, по-голяма от тези, няма. 32Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг освен Него; 33и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. 34Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси. 35И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син? 36Сам Давид каза чрез Светия Дух: "Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти." 37Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. 38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите 39и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата – 40тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане. 41И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много. 42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти#най-дребната гръцка монета, тоест един кодрант. 43А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата. 44Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.
Currently Selected:
Марко 12: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Марко 12
12
1И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина. 2И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето. 3А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен. 4Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамно. 5Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха. 6Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми. 7Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше. 8И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето. 9И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други. 10Не сте ли чели това писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. 11От Господа е това и чудно е в нашите очи"? 12И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха. 13Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи. 14И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не? 15Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя. 16И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора. 17Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха. 18След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки: 19Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си. 20Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство. 21Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият. 22(Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената. 23И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена. 24Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила? 25Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата. 26А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей, как Бог му говори при къпината и му каза: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"? 27Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате. 28А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди? 29Иисус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ; 30и да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!" 31А ето втората, (подобна на нея): "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Друга заповед, по-голяма от тези, няма. 32Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг освен Него; 33и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. 34Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси. 35И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син? 36Сам Давид каза чрез Светия Дух: "Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти." 37Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие. 38И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите 39и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата – 40тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане. 41И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много. 42А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти#най-дребната гръцка монета, тоест един кодрант. 43А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата. 44Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013