Числа 22
22
1След това израилевите синове отпътуваха и разположиха стан в низините на Моав, оттатък Йордан, срещу Ерихон. 2А Валак, синът на Сепфор, видя всичко, което Израил направи на аморейците. 3И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен, и Моав се боеше от израилевите синове. 4И Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо изпояжда зеленината на полето. И Валак, синът на Сепфор, който в това време беше цар на моавците, 5изпрати посланици до Валаам, сина на Веор, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на синовете на народа му, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен. 6Ела сега, моля те, и ми прокълни този народ, защото е по-силен от мен, дано успея да го победя и да го изгоня от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет. 7И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение за врачуването в ръцете си, дойдоха при Валаам и му казаха думите на Валак. 8А той им каза: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според това, което ми каже ГОСПОД. И така, моавските първенци останаха у Валаам. 9И Бог дойде при Валаам и каза: Кои са тези мъже у теб? 10И Валаам каза на Бога: Валак, синът на Сепфор, цар на моавците, ги е пратил до мен да кажат: 11Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега и ми го прокълни, дано бих могъл да се бия с него и да го изгоня. 12А Бог каза на Валаам: Да не отидеш с тях и да не прокълнеш народа, защото е благословен! 13И така, Валаам стана сутринта и каза на първенците на Валак: Идете в земята си, защото ГОСПОД oтказва да ме пусне да дойда с вас. 14Тогава моавските първенци станаха и отидоха при Валак и казаха: Валаам отказва да дойде с нас. 15А Валак отново изпрати първенци, повече и по-почитани от първите. 16И те дойдоха при Валаам и му казаха: Така говори Валак, синът на Сепфор: Моля те, нищо да не те спре да дойдеш при мен, 17защото ще те издигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал! И така, моля те, ела и ми прокълни този народ. 18А Валаам отговори на слугите на Валак и каза: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на ГОСПОДА, моя Бог, да направя нещо малко или голямо. 19Затова, моля ви, пренощувайте и вие тук, за да разбера какво още ще ми каже ГОСПОД. 20И Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Щом са дошли мъжете да те повикат, стани и иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш. 21Затова Валаам стана на сутринта, оседла магарицата си и отиде с моавските първенци. 22Но Божият гняв пламна, затова че отиде, и Ангелът ГОСПОДЕН застана на пътя пред Валаам, за да му се съпротиви; а той яздеше на магарицата си и двамата му слуги бяха с него. 23А магарицата видя, че Ангелът ГОСПОДЕН стоеше на пътя с гол меч в ръка и магарицата се отби от пътя и отиде в полето. А Валаам удари магарицата, за да я оправи в пътя. 24Тогава Ангелът ГОСПОДЕН застана на един нисък път между лозята, където имаше ограда от едната страна и ограда от другата страна. 25И магарицата видя Ангела ГОСПОДЕН и се притисна към зида и натисна крака на Валаам в зида. И той пак я удари. 26После Ангелът ГОСПОДЕН отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше път да се отбие нито надясно, нито наляво. 27И когато магарицата видя Ангела ГОСПОДЕН, тя падна под Валаам. А гневът на Валаам пламна и той удари магарицата с тоягата си. 28Тогава ГОСПОД отвори устата на магарицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти? 29А Валаам каза на магарицата: Защо се подигра с мен! Само да имах меч в ръката си – веднага бих те убил. 30И магарицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята магарица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той каза: Не. 31Тогава ГОСПОД отвори очите на Валаам и той видя Ангела ГОСПОДЕН, стоящ на пътя с голия си меч в ръката си, и се поклони и падна на лицето си. 32И Ангелът ГОСПОДЕН му каза: Ти защо би магарицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен; 33и магарицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не се беше отбила от мен, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива. 34Тогава Валаам каза на Ангела ГОСПОДЕН: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен. И сега, ако това е зло в очите ти, аз ще се върна. 35А Ангелът ГОСПОДЕН каза на Валаам: Иди с мъжете; но само словото, което ти кажа, него да говориш! И така, Валаам отиде с първенците на Валак. 36А когато Валак чу, че Валаам идва, той излезе да го посрещне до един моавски град#или: Ир-Моав, същият като Ар-Моав, вж. гл. 21:15,28, на границата на Арнон, който е най-крайната граница. 37Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли изрично до теб да те повикат? Защо не дойде при мен? Не мога ли да те почета? 38А Валаам каза на Валак: Ето, дойдох при теб, но имам ли сега власт да говоря нещо? Словото, което Бог сложи в устата ми, него ще говоря. 39И Валаам отиде с Валак, и дойдоха в Кириат-Узот. 40И Валак пожертва говеда и овце и изпрати от тях на Валаам и на първенците, които бяха с него. 41А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на високите места на Ваал, откъдето той видя до края на народа.
Currently Selected:
Числа 22: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Числа 22
22
1След това израилевите синове отпътуваха и разположиха стан в низините на Моав, оттатък Йордан, срещу Ерихон. 2А Валак, синът на Сепфор, видя всичко, което Израил направи на аморейците. 3И Моав се уплаши много от народа, защото беше многочислен, и Моав се боеше от израилевите синове. 4И Моав каза на мадиамските старейшини: Сега това множество ще изпояде всичко около нас, както говедо изпояжда зеленината на полето. И Валак, синът на Сепфор, който в това време беше цар на моавците, 5изпрати посланици до Валаам, сина на Веор, във Фатур, който е при реката Ефрат, в земята на синовете на народа му, за да го повикат, като му кажат: Ето, народ излезе от Египет; ето, покриват лицето на земята и са разположени срещу мен. 6Ела сега, моля те, и ми прокълни този народ, защото е по-силен от мен, дано успея да го победя и да го изгоня от земята; понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет. 7И така, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха с възнаграждение за врачуването в ръцете си, дойдоха при Валаам и му казаха думите на Валак. 8А той им каза: Пренощувайте тук и ще ви дам отговор според това, което ми каже ГОСПОД. И така, моавските първенци останаха у Валаам. 9И Бог дойде при Валаам и каза: Кои са тези мъже у теб? 10И Валаам каза на Бога: Валак, синът на Сепфор, цар на моавците, ги е пратил до мен да кажат: 11Ето, народът, който излезе от Египет, покрива лицето на земята; ела сега и ми го прокълни, дано бих могъл да се бия с него и да го изгоня. 12А Бог каза на Валаам: Да не отидеш с тях и да не прокълнеш народа, защото е благословен! 13И така, Валаам стана сутринта и каза на първенците на Валак: Идете в земята си, защото ГОСПОД oтказва да ме пусне да дойда с вас. 14Тогава моавските първенци станаха и отидоха при Валак и казаха: Валаам отказва да дойде с нас. 15А Валак отново изпрати първенци, повече и по-почитани от първите. 16И те дойдоха при Валаам и му казаха: Така говори Валак, синът на Сепфор: Моля те, нищо да не те спре да дойдеш при мен, 17защото ще те издигна до голяма почит и ще направя всичко, което би ми казал! И така, моля те, ела и ми прокълни този народ. 18А Валаам отговори на слугите на Валак и каза: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на ГОСПОДА, моя Бог, да направя нещо малко или голямо. 19Затова, моля ви, пренощувайте и вие тук, за да разбера какво още ще ми каже ГОСПОД. 20И Бог дойде при Валаам през нощта и му каза: Щом са дошли мъжете да те повикат, стани и иди с тях; но само онова, което ти кажа, него да направиш. 21Затова Валаам стана на сутринта, оседла магарицата си и отиде с моавските първенци. 22Но Божият гняв пламна, затова че отиде, и Ангелът ГОСПОДЕН застана на пътя пред Валаам, за да му се съпротиви; а той яздеше на магарицата си и двамата му слуги бяха с него. 23А магарицата видя, че Ангелът ГОСПОДЕН стоеше на пътя с гол меч в ръка и магарицата се отби от пътя и отиде в полето. А Валаам удари магарицата, за да я оправи в пътя. 24Тогава Ангелът ГОСПОДЕН застана на един нисък път между лозята, където имаше ограда от едната страна и ограда от другата страна. 25И магарицата видя Ангела ГОСПОДЕН и се притисна към зида и натисна крака на Валаам в зида. И той пак я удари. 26После Ангелът ГОСПОДЕН отиде още напред и застана на едно тясно място, където нямаше път да се отбие нито надясно, нито наляво. 27И когато магарицата видя Ангела ГОСПОДЕН, тя падна под Валаам. А гневът на Валаам пламна и той удари магарицата с тоягата си. 28Тогава ГОСПОД отвори устата на магарицата и тя каза на Валаам: Какво съм ти сторила, че ме биеш вече три пъти? 29А Валаам каза на магарицата: Защо се подигра с мен! Само да имах меч в ръката си – веднага бих те убил. 30И магарицата каза на Валаам: Не съм ли аз твоята магарица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той каза: Не. 31Тогава ГОСПОД отвори очите на Валаам и той видя Ангела ГОСПОДЕН, стоящ на пътя с голия си меч в ръката си, и се поклони и падна на лицето си. 32И Ангелът ГОСПОДЕН му каза: Ти защо би магарицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мен; 33и магарицата ме видя и се отби от мен, ето, три пъти; ако не се беше отбила от мен, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива. 34Тогава Валаам каза на Ангела ГОСПОДЕН: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мен. И сега, ако това е зло в очите ти, аз ще се върна. 35А Ангелът ГОСПОДЕН каза на Валаам: Иди с мъжете; но само словото, което ти кажа, него да говориш! И така, Валаам отиде с първенците на Валак. 36А когато Валак чу, че Валаам идва, той излезе да го посрещне до един моавски град#или: Ир-Моав, същият като Ар-Моав, вж. гл. 21:15,28, на границата на Арнон, който е най-крайната граница. 37Тогава Валак каза на Валаам: Не пратих ли изрично до теб да те повикат? Защо не дойде при мен? Не мога ли да те почета? 38А Валаам каза на Валак: Ето, дойдох при теб, но имам ли сега власт да говоря нещо? Словото, което Бог сложи в устата ми, него ще говоря. 39И Валаам отиде с Валак, и дойдоха в Кириат-Узот. 40И Валак пожертва говеда и овце и изпрати от тях на Валаам и на първенците, които бяха с него. 41А на сутринта Валак взе Валаам и го заведе на високите места на Ваал, откъдето той видя до края на народа.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013