Псалми 39
39
1(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид.
Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. 2Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. 3Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: 4Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен. 5Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.) 6Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира. 7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб! 8Избавє ме от всичките ми престъпления; не ме правє за присмех на безумния. 9Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това. 10Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти. 11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.) 12Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи. 13Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.
Currently Selected:
Псалми 39: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Псалми 39
39
1(По слав. 38) За първия певец. За Едутун. Псалм на Давид.
Аз казах: Ще внимавам в пътищата си, за да не съгреша с езика си. Ще възпирам устата си като с юзда, докато е пред мен безбожният. 2Онемях в мълчание, въздържах се да говоря за доброто и болката ми се възбуди. 3Сърцето ми се разпали вътре в мен, в размишлението ми пламна огън. Заговорих с езика си: 4Изяви ми, ГОСПОДИ, края ми и каква е мярката на дните ми, за да разбера колко съм преходен. 5Ето, направил си дните ми като педя и времето на живота ми е като нищо пред Теб; наистина всеки човек, колкото и здраво да стои, е само лъх. (Села.) 6Наистина всеки човек ходи като сянка, наистина те вдигат шум за нищо – трупа, а не знае кой ще го събира. 7И сега, Господи, какво чакам? Надеждата ми е във Теб! 8Избавє ме от всичките ми престъпления; не ме правє за присмех на безумния. 9Онемях, не отворих устата си, понеже Ти извърши това. 10Отдалечи от мен Своя удар! Чезна от поражението на ръката Ти. 11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието, разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е лъх. (Села.) 12Чуй молитвата ми, ГОСПОДИ, и дай ухо на вика ми; недей да мълчиш при сълзите ми, защото съм чужденец при Теб и пришълец, като всичките мои бащи. 13Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема, преди да си отида и да ме няма вече.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013