Псалми 78
78
1(По слав. 77) Маскил на Асаф.
Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 2Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 4няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 5Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 6за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 7и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 8и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 9Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 10Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 11и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 12Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. 13Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 14И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 15Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 16Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 17Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята. 18Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 19И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци.
Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 21Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 22защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 23Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб#букв.: небесното жито. 25Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 26Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 27Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 28направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 29И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 30Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 31и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните#букв.: най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 32И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 33Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 34Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 35И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 36Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 37защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 38Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 39защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 40Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя! 41Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 42Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 43когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан. 44Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 45Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 46Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 47Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 48Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 49Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 50Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 51Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 52А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 53Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 54Така Той ги въведе в святата Си земя#букв.: границата на светилището Си, на планината, която десницата Му беше придобила. 55Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 56Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му, 57а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 58И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 59Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 60и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 61и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 62Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 63Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 64Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 65Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 66И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 67И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 68а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 70Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.
Currently Selected:
Псалми 78: VBG
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013
Псалми 78
78
1(По слав. 77) Маскил на Асаф.
Слушайте наставлението ми, народе мой, наклонете ушите си към думите на устата ми! 2Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3Това, което сме чули и научили, и нашите бащи са ни разказвали, 4няма да скрием от синовете им, разказвайки на идното поколение славните дела на ГОСПОДА и Неговата сила, и чудните Му дела, които извърши. 5Защото Той постави свидетелство в Яков и определи закон в Израил, които заповяда на бащите ни, да ги предават на синовете си, 6за да ги знае идното поколение – синовете, които щяха да се родят – за да станат и да ги разказват на своите синове; 7и да положат упованието си в Бога и да не забравят Божиите дела, и да пазят Неговите заповеди, 8и да не бъдат като бащите си – упорито и бунтовно поколение, поколение, което не опази право сърцето си и чийто дух не беше верен на Бога. 9Синовете на Ефрем, стрелци, въоръжени с лъкове, се обърнаха назад в деня на битката. 10Не опазиха завета на Бога и отказаха да ходят в закона Му, 11и забравиха делата Му и чудесата Му, които им показа. 12Той извърши чудеса пред техните бащи, в египетската земя, в полето Цоан. 13Раздели морето и ги преведе, и направи водите да стоят като бент. 14И ги води през деня със облак а през цялата нощ – с огнена светлина. 15Разцепи канари в пустинята и ги напои изобилно като от големи бездни. 16Извади и потоци от канарата и направи да потекат води като реки. 17Но те продължиха да съгрешават против Него, противяха се на Всевишния в пустинята. 18Изпитаха Бога в сърцето си, като поискаха храна според прищявката си. 19И говориха против Бога, казаха: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20Ето, Той удари канарата и избликнаха води, и потекоха потоци.
Дали ще може да даде и хляб? Ще може ли да приготви месо за Своя народ? 21Затова, когато ГОСПОД чу, се разгневи и огън се запали против Яков, а също и гняв се надигна против Израил, 22защото не повярваха на Бога и не се довериха на спасението Му. 23Но пак Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24и наваля манна върху тях, за да ядат, и им даде небесния хляб#букв.: небесното жито. 25Човек ядеше хляба на силните; Той им прати храна до насита. 26Повдигна на небето източния вятър и със силата Си докара южния вятър. 27Наваля месо върху тях като прах, крилати птици като морския пясък, 28направи ги да падат насред стана им, около жилищата им. 29И ядоха и се преситиха, и Той задоволи прищявката им. 30Но още не бяха се отвърнали от прищявката си, храната им беше още в устата им, 31и Божият гняв се надигна против тях и изби най-силните#букв.: най-тлъстите от тях, и повали отбраните мъже на Израил. 32И при все това, те още съгрешаваха и не повярваха на чудесата Му. 33Затова Той остави дните им да чезнат в суета и годините им – в ужас. 34Когато ги убиваше, тогава Го търсеха, обръщаха се и усърдно търсеха Бога. 35И си спомняха, че Бог бе канарата им и Бог, Всевишният, бе Изкупителят им. 36Но с устата си Го мамеха и с езика си Го лъжеха, 37защото сърцето им не беше непоколебимо към Него и не бяха верни на завета Му. 38Но Той беше милостив и прощаваше беззаконията им и не ги погубваше. Да! Много пъти отвръщаше гнева Си и не надигаше цялата Си ярост, 39защото си спомняше, че бяха плът, лъх, който преминава и не се връща. 40Колко пъти Му се противиха в пустинята и Го наскърбяваха в безводната земя! 41Да, отново и отново изпитваха Бога и огорчаваха Светия Израилев! 42Не си спомняха Неговата сила, деня, когато ги избави от противника, 43когато извърши знаменията Си в Египет и чудесата Си в полето Цоан. 44Превърна реките им в кръв и потоците им, и не можеха да пият. 45Изпрати сред тях рояци мухи, които ги изпоядоха, и жаби, които ги съсипаха. 46Предаде и реколтата им на гъсеницата и труда им – на скакалеца. 47Порази лозята им с град и черниците им – със слана. 48Предаде и добитъка им на град и стадата им – на мълнии. 49Изля върху тях изгарящия Си гняв, ярост, негодувание и беда – нашествие на ангели на злото. 50Изравни път за гнева Си, не пощади душата им от смърт, а предаде живота им на мор. 51Порази всеки първороден в Египет, първата рожба на мъжествеността им в шатрите на Хам. 52А Своя народ изведе като овце и ги води като стадо в пустинята. 53Води ги безопасно и те не се страхуваха; а морето погълна враговете им. 54Така Той ги въведе в святата Си земя#букв.: границата на светилището Си, на планината, която десницата Му беше придобила. 55Той изгони пред тях езичниците и им ги раздели с мярка за наследство, и в шатрите им насели племената на Израил. 56Но те пак изпитваха Бога, Всевишния, бунтуваха се против Него и не пазеха наставленията Му, 57а се връщаха назад и постъпваха невярно като бащите си, изметнаха се като неверен лък. 58И Го предизвикваха към гняв с високите си места и Го подбуждаха към ревност с изваяните си идоли. 59Бог чу и се разяри, и много се отврати от Израил, 60и напусна скинията в Сило, шатъра, в който обитаваше между хората, 61и предаде на плен силата Си и славата Си – в ръката на врага. 62Предаде и народа Си на меча и се изпълни с ярост към наследството Си. 63Огън погълна младежите Му и девойките Му останаха без сватбени песни. 64Свещениците Му паднаха от меч и вдовиците им не плакаха. 65Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който изтрезнява от вино. 66И Той порази враговете Си изотзад и им наложи вечен позор. 67И Той отхвърли шатъра на Йосиф и не избра ефремовото племе; 68а избра юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69Построи светилището Си като височините, като земята, която е основал до века. 70Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71доведе го от дойните овце, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72И той ги пасеше според чистотата на сърцето си и ги водеше с умението на ръцете си.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
All rights reserved (c) Veren Publishers, 2013