Евангелието според Марк 14
14
Юдейските водачи кроят планове да убият Исус
(Матей 26:1-5; Лука 22:1-2; Йоан 11:45-53)
1До Пасха и празника на безквасните хлябове оставаха само два дни. Главните свещеници и законоучителите търсеха начин да хванат Исус чрез измама и да го убият. 2Те казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не станат размирици сред хората.“
Една жена прави нещо специално
(Матей 26:6-13; Йоан 12:1-8)
3Когато Исус беше във Витания и седеше на масата в къщата на Симон прокажения, при него дойде една жена, която носеше алабастров съд, пълен с миро от чист нард.#14:3 миро от чист нард Много скъпо благоуханно масло от корените на едноименното растение в Индия. Тя счупи съда и изля благоуханното масло върху главата на Исус.
4Някои от присъстващите се възмутиха и си казаха помежду си: „Защо беше нужно да се прахоса това миро? 5То можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на бедните.“ И строго й се скараха.
6Но Исус каза: „Оставете жената на мира. Защо я тревожите? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 7С вас винаги ще има бедни#14:7 С вас … бедни Вж. Вт. 15:11. и можете да им помагате, когато пожелаете, но аз няма да бъда винаги с вас. 8Тя направи каквото можа — предварително изля миро върху тялото ми, за да го приготви за погребение. 9Истина ви казвам: навсякъде по света, където се проповядва Благата вест, ще се разказва за това, което тази жена направи, и хората винаги ще я помнят.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Матей 26:14-16; Лука 22:3-6)
10Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте апостола, отиде при главните свещеници, за да им предаде Исус. 11Като чуха това, те се зарадваха и обещаха да му дадат пари. Юда зачака удобен момент да го предаде.
Пасхалната вечеря
(Матей 26:17-25; Лука 22:7-14, 21-23; Йоан 13:21-30)
12В първия ден от празника на безквасните хлябове, когато се принася в жертва пасхалното агне, учениците попитаха Исус: „Къде искаш да отидем и да приготвим за теб пасхалната вечеря?“
13Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: «Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?» 15И той ще ви покаже една голяма стая на горния етаж, подредена и готова. Там пригответе храната за нас.“
16Те тръгнаха и влязоха в града. Там намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
17Когато мръкна, Исус дойде в тази къща с дванадесетте апостола. 18Докато бяха на масата и се хранеха, той им каза: „Истина ви казвам: един от вас, които сега ядете с мен, ще ме предаде.“
19Те много се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Не съм аз, нали?“
20Исус им отговори: „Това ще бъде един от дванадесетте — този, който топи хляба си в блюдото заедно с мен. 21Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
Господната вечеря
(Матей 26:26-30; Лука 22:15-20; 1 Коринтяни 11:23-25)
22И докато ядяха, Исус взе хляба, благодари на Бога, разчупи го и като го раздаде на учениците си, каза: „Вземете, това е моето тяло.“
23После взе чашата и като благодари на Бога, я подаде на учениците си и всички пиха от нея. 24Исус им каза: „Това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора. 25Истина ви казвам: няма вече да пия вино до онзи ден, в който ще пия ново вино в Божието царство.“
26Те изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Матей 26:31-35; Лука 22:31-34; Йоан 13:36-38)
27Исус им каза: „Всички вие ще ме изоставите, защото Писанието казва:
«Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.» Захария 13:7
28Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
29А Петър му каза: „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“
30Тогава Исус му отговори: „Истина ти казвам: днес, още тази нощ, преди да е пропял петелът повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен.“
31Но Петър каза още по-настойчиво: „Дори ако трябва да умра с теб, никога няма да се отрека от теб.“ Същото заявиха и останалите.
Исус се моли сам
(Матей 26:36-46; Лука 22:39-46)
32Когато стигнаха до мястото, наречено Гетсимания, Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се помоля.“ 33Той взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да се мъчи и да се терзае. 34Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек.“
35И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине. 36Той каза: „Авва,#14:36 Авва Арамейската дума за „баща“ или „татко“. Отче! За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен. Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
37Като се върна при учениците си, Исус ги завари заспали и каза на Петър: „Спиш ли, Симоне? Не можа ли да останеш буден един час? 38Стойте будни и се молете да не бъдете изкушени. Духът ви иска да извърши това, което е правилно, но тялото ви е слабо“.
39Исус отново се отдалечи и се помоли със същите думи. 40А когато пак се върна, те отново спяха, защото клепачите им бяха натежали. И не знаеха какво да му кажат.
41Когато дойде за трети път след молитвата си, Исус им каза: „Все още ли спите и почивате? Стига толкова! Часът дойде! Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 42Станете! Да вървим. Ето — моят предател идва!“
Исус е арестуван
(Матей 26:47-56; Лука 22:47-53; Йоан 18:3-12)
43В същия миг, докато Исус още говореше, се появи Юда, един от дванадесетте. С него имаше много хора с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници, законоучителите и старейшините.
44Предателят им беше определил знак: „Когото целуна, той е. Заловете го и го отведете под стража.“ 45Затова веднага щом пристигна, Юда се приближи до Исус, каза му: „Учителю!“ и го целуна. 46Тогава хората сграбчиха Исус и го арестуваха. 47Един от учениците му, който стоеше наблизо, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза ухото му.
48Исус им каза: „Нима сте дошли да ме заловите с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 49Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, и не ме арестувахте. Но казаното в Писанията трябва да се сбъдне.“ 50Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.
51Сред онези, които вървяха с Исус, имаше един младеж, загърнат само с ленено наметало. Опитаха се да го хванат, но той се отскубна, 52остави наметалото и избяга гол.
Исус пред юдейските водачи
(Матей 26:57-68; Лука 22:54-55, 63-71; Йоан 18:13-14, 19-24)
53Отведоха Исус в къщата на първосвещеника, където се бяха събрали всички главни свещеници, старейшините и законоучителите. 54Петър тръгна след Исус, вървейки на известно разстояние, влезе в двора на първосвещеника и седна със стражите да се сгрее край огъня.
55Главните свещеници и всички членове на Синедриона напразно се опитваха да намерят доказателство срещу Исус, за да го осъдят на смърт. 56При все че много хора лъжесвидетелстваха срещу него, показанията им винаги се разминаваха.
57Тогава някои станаха и започнаха да лъжесвидетелстват срещу Исус, като казваха: 58„Чухме го да говори: «Ще разруша този храм, изграден от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг — неръкотворен.»“ 59Но дори в това свидетелствата им се различаваха.
60Тогава първосвещеникът се изправи пред всички и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Какво ще кажеш за обвиненията на тези хора срещу теб?“ 61Но Исус мълчеше и не отговаряше.
Първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Месията, Синът на Благословения Бог?“
62Исус отговори: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на Всемогъщия, да идва на небесните облаци.“
63Като чу това, първосвещеникът разкъса дрехите си#14:63 разкъса дрехите си Разкъсването на дрехите често означава, че се скърби или се оплаква някого. Тук това е знак, че първосвещеникът е разгневен и счита тези думи за богохулство, заслужаващо смъртно наказание. и каза: „Нима имаме нужда от повече свидетели? 64Чухте богохулството. Какво ще кажете?“
И те всички решиха, че е виновен и трябва да бъде изпратен на смърт. 65Някои започнаха да го заплюват, закриваха очите му, удряха го с юмруците си и му казваха: „Нали си пророк, познай кой е!“ После стражите го отведоха настрана и също го биха.
Петър се отрича от Исус
(Матей 26:69-75; Лука 22:56-62; Йоан 18:15-18, 25-27)
66Докато Петър беше още на двора, дойде една от прислужниците на първосвещеника 67и като видя Петър, който се грееше край огъня, втренчено се загледа в него и каза: „Ти също беше с онзи Назарянин, Исус.“
68Но Петър отрече и каза: „Не зная и не разбирам за какво говориш.“ После излезе в предния двор.#14:68 Много гръцки ръкописи добавят: „и тогава пропя петел“.
69Но прислужницата го видя и отново каза на хората наоколо: „Този човек е един от тях.“ 70А Петър пак отрече.
След малко онези, които стояха там, казаха на Петър: „Ти със сигурност си един от тях, защото също си галилеец.“
71Тогава Петър започна да се проклина и се закле: „Не познавам човека, за когото говорите!“
72В същия миг петелът пропя за втори път. Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: „Преди петелът да пропее повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен“ и горчиво заплака.
Currently Selected:
Евангелието според Марк 14: SPB
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© 2000 Bible League International
Евангелието според Марк 14
14
Юдейските водачи кроят планове да убият Исус
(Матей 26:1-5; Лука 22:1-2; Йоан 11:45-53)
1До Пасха и празника на безквасните хлябове оставаха само два дни. Главните свещеници и законоучителите търсеха начин да хванат Исус чрез измама и да го убият. 2Те казваха: „Не трябва да го арестуваме по време на празника, за да не станат размирици сред хората.“
Една жена прави нещо специално
(Матей 26:6-13; Йоан 12:1-8)
3Когато Исус беше във Витания и седеше на масата в къщата на Симон прокажения, при него дойде една жена, която носеше алабастров съд, пълен с миро от чист нард.#14:3 миро от чист нард Много скъпо благоуханно масло от корените на едноименното растение в Индия. Тя счупи съда и изля благоуханното масло върху главата на Исус.
4Някои от присъстващите се възмутиха и си казаха помежду си: „Защо беше нужно да се прахоса това миро? 5То можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на бедните.“ И строго й се скараха.
6Но Исус каза: „Оставете жената на мира. Защо я тревожите? Тя извърши нещо прекрасно за мен. 7С вас винаги ще има бедни#14:7 С вас … бедни Вж. Вт. 15:11. и можете да им помагате, когато пожелаете, но аз няма да бъда винаги с вас. 8Тя направи каквото можа — предварително изля миро върху тялото ми, за да го приготви за погребение. 9Истина ви казвам: навсякъде по света, където се проповядва Благата вест, ще се разказва за това, което тази жена направи, и хората винаги ще я помнят.“
Юда се съгласява да предаде Исус
(Матей 26:14-16; Лука 22:3-6)
10Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте апостола, отиде при главните свещеници, за да им предаде Исус. 11Като чуха това, те се зарадваха и обещаха да му дадат пари. Юда зачака удобен момент да го предаде.
Пасхалната вечеря
(Матей 26:17-25; Лука 22:7-14, 21-23; Йоан 13:21-30)
12В първия ден от празника на безквасните хлябове, когато се принася в жертва пасхалното агне, учениците попитаха Исус: „Къде искаш да отидем и да приготвим за теб пасхалната вечеря?“
13Той изпрати двама от тях в града и им каза: „Влезте в града. Там ще ви посрещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го. 14Където влезе, влезте и вие и кажете на стопанина на къщата: «Учителят пита: Къде е стаята, където мога да се събера с учениците си за пасхалната вечеря?» 15И той ще ви покаже една голяма стая на горния етаж, подредена и готова. Там пригответе храната за нас.“
16Те тръгнаха и влязоха в града. Там намериха всичко така, както им беше казал Исус, и приготвиха пасхалната вечеря.
17Когато мръкна, Исус дойде в тази къща с дванадесетте апостола. 18Докато бяха на масата и се хранеха, той им каза: „Истина ви казвам: един от вас, които сега ядете с мен, ще ме предаде.“
19Те много се натъжиха и започнаха да го питат един след друг: „Не съм аз, нали?“
20Исус им отговори: „Това ще бъде един от дванадесетте — този, който топи хляба си в блюдото заедно с мен. 21Човешкият Син ще си иде, точно както казват Писанията за него, но горко на онзи, който го предаде. За този човек щеше да бъде по-добре никога да не се беше раждал.“
Господната вечеря
(Матей 26:26-30; Лука 22:15-20; 1 Коринтяни 11:23-25)
22И докато ядяха, Исус взе хляба, благодари на Бога, разчупи го и като го раздаде на учениците си, каза: „Вземете, това е моето тяло.“
23После взе чашата и като благодари на Бога, я подаде на учениците си и всички пиха от нея. 24Исус им каза: „Това е моята кръв на завета, който Бог сключва с вас. Тя се пролива за много хора. 25Истина ви казвам: няма вече да пия вино до онзи ден, в който ще пия ново вино в Божието царство.“
26Те изпяха един химн и отидоха на Елеонската планина.
Исус предсказва отричането на Петър
(Матей 26:31-35; Лука 22:31-34; Йоан 13:36-38)
27Исус им каза: „Всички вие ще ме изоставите, защото Писанието казва:
«Ще убия овчаря
и овцете ще се разбягат.» Захария 13:7
28Но след като бъда възкресен, ще отида в Галилея преди вас.“
29А Петър му каза: „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“
30Тогава Исус му отговори: „Истина ти казвам: днес, още тази нощ, преди да е пропял петелът повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен.“
31Но Петър каза още по-настойчиво: „Дори ако трябва да умра с теб, никога няма да се отрека от теб.“ Същото заявиха и останалите.
Исус се моли сам
(Матей 26:36-46; Лука 22:39-46)
32Когато стигнаха до мястото, наречено Гетсимания, Исус каза на учениците си: „Седнете тук, докато се помоля.“ 33Той взе със себе си Петър, Яков и Йоан и започна да се мъчи и да се терзае. 34Каза им: „Душата ми се раздира от скръб. Останете тук и бъдете нащрек.“
35И като се отдалечи малко, Исус падна на земята и започна да се моли ако е възможно, този час на страдания да го отмине. 36Той каза: „Авва,#14:36 Авва Арамейската дума за „баща“ или „татко“. Отче! За теб всичко е възможно. Махни тази чаша от мен. Но направи така, както искаш ти, а не както искам аз.“
37Като се върна при учениците си, Исус ги завари заспали и каза на Петър: „Спиш ли, Симоне? Не можа ли да останеш буден един час? 38Стойте будни и се молете да не бъдете изкушени. Духът ви иска да извърши това, което е правилно, но тялото ви е слабо“.
39Исус отново се отдалечи и се помоли със същите думи. 40А когато пак се върна, те отново спяха, защото клепачите им бяха натежали. И не знаеха какво да му кажат.
41Когато дойде за трети път след молитвата си, Исус им каза: „Все още ли спите и почивате? Стига толкова! Часът дойде! Човешкият Син се предава в ръцете на грешници. 42Станете! Да вървим. Ето — моят предател идва!“
Исус е арестуван
(Матей 26:47-56; Лука 22:47-53; Йоан 18:3-12)
43В същия миг, докато Исус още говореше, се появи Юда, един от дванадесетте. С него имаше много хора с ножове и тояги, изпратени от главните свещеници, законоучителите и старейшините.
44Предателят им беше определил знак: „Когото целуна, той е. Заловете го и го отведете под стража.“ 45Затова веднага щом пристигна, Юда се приближи до Исус, каза му: „Учителю!“ и го целуна. 46Тогава хората сграбчиха Исус и го арестуваха. 47Един от учениците му, който стоеше наблизо, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, отряза ухото му.
48Исус им каза: „Нима сте дошли да ме заловите с ножове и тояги, сякаш съм престъпник? 49Всеки ден бях с вас и поучавах в храма, и не ме арестувахте. Но казаното в Писанията трябва да се сбъдне.“ 50Тогава всички ученици го изоставиха и избягаха.
51Сред онези, които вървяха с Исус, имаше един младеж, загърнат само с ленено наметало. Опитаха се да го хванат, но той се отскубна, 52остави наметалото и избяга гол.
Исус пред юдейските водачи
(Матей 26:57-68; Лука 22:54-55, 63-71; Йоан 18:13-14, 19-24)
53Отведоха Исус в къщата на първосвещеника, където се бяха събрали всички главни свещеници, старейшините и законоучителите. 54Петър тръгна след Исус, вървейки на известно разстояние, влезе в двора на първосвещеника и седна със стражите да се сгрее край огъня.
55Главните свещеници и всички членове на Синедриона напразно се опитваха да намерят доказателство срещу Исус, за да го осъдят на смърт. 56При все че много хора лъжесвидетелстваха срещу него, показанията им винаги се разминаваха.
57Тогава някои станаха и започнаха да лъжесвидетелстват срещу Исус, като казваха: 58„Чухме го да говори: «Ще разруша този храм, изграден от човешка ръка, и за три дни ще издигна друг — неръкотворен.»“ 59Но дори в това свидетелствата им се различаваха.
60Тогава първосвещеникът се изправи пред всички и попита Исус: „Нищо ли няма да отговориш? Какво ще кажеш за обвиненията на тези хора срещу теб?“ 61Но Исус мълчеше и не отговаряше.
Първосвещеникът отново го попита: „Ти ли си Месията, Синът на Благословения Бог?“
62Исус отговори: „Аз съм. И ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на Всемогъщия, да идва на небесните облаци.“
63Като чу това, първосвещеникът разкъса дрехите си#14:63 разкъса дрехите си Разкъсването на дрехите често означава, че се скърби или се оплаква някого. Тук това е знак, че първосвещеникът е разгневен и счита тези думи за богохулство, заслужаващо смъртно наказание. и каза: „Нима имаме нужда от повече свидетели? 64Чухте богохулството. Какво ще кажете?“
И те всички решиха, че е виновен и трябва да бъде изпратен на смърт. 65Някои започнаха да го заплюват, закриваха очите му, удряха го с юмруците си и му казваха: „Нали си пророк, познай кой е!“ После стражите го отведоха настрана и също го биха.
Петър се отрича от Исус
(Матей 26:69-75; Лука 22:56-62; Йоан 18:15-18, 25-27)
66Докато Петър беше още на двора, дойде една от прислужниците на първосвещеника 67и като видя Петър, който се грееше край огъня, втренчено се загледа в него и каза: „Ти също беше с онзи Назарянин, Исус.“
68Но Петър отрече и каза: „Не зная и не разбирам за какво говориш.“ После излезе в предния двор.#14:68 Много гръцки ръкописи добавят: „и тогава пропя петел“.
69Но прислужницата го видя и отново каза на хората наоколо: „Този човек е един от тях.“ 70А Петър пак отрече.
След малко онези, които стояха там, казаха на Петър: „Ти със сигурност си един от тях, защото също си галилеец.“
71Тогава Петър започна да се проклина и се закле: „Не познавам човека, за когото говорите!“
72В същия миг петелът пропя за втори път. Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: „Преди петелът да пропее повторно, ти три пъти ще се отречеш от мен“ и горчиво заплака.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
© 2000 Bible League International