Битие 30
30
1А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. 2А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? 3А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. 4И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. 5И Вала зачна и роди син на Якова. 6Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}. 7И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова. 8Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}. 9Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. 10И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. 11И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}. 12И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. 13Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}. 14И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. 17И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. 18Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}. 19И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. 20И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}. 21И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}. 22След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. 24И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син. 25А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. 28Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене. 30Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом? 31А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти; 32ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата. 33И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена. 34И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал. 35И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове, 36и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада. 37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият, 39то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. 40И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци. 41И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. 42А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова. 43Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Currently Selected:
Битие 30: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
Битие 30
30
1А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. 2А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? 3А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. 4И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. 5И Вала зачна и роди син на Якова. 6Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}. 7И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова. 8Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}. 9Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. 10И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. 11И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}. 12И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. 13Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}. 14И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. 17И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. 18Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}. 19И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. 20И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}. 21И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}. 22След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.
23Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. 24И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син. 25А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. 28Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене. 30Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом? 31А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти; 32ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата. 33И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена. 34И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал. 35И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове, 36и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада. 37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.
38Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият, 39то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. 40И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци. 41И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. 42А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова. 43Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com