Исая 42
42
1Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. 2Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън. 3Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината. 4Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука. 5Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:
6Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите, 7За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата. 8Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли. 9Ето, нещата <предсказани> от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги. 10Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях. 11Пустинята и градовете й нека извикат с висок <глас>, Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села {Т.е. Скалата.}, Нека възклицават от върховете на планините, 12Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите. 13Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;
14За дълго време мълчах, <казва Той>. Останах тих, въздържах Себе Си; <Но сега> ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна. 15Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата. 16Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места <ще направя> равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя. 17Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.
18Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.
19Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, <когото> изпращам? Кой е сляп както предания <Богу>, И сляп както служителя Господен? 20Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува. 21Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо. 22Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го. 23Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето? 24Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му. 25Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.
Currently Selected:
Исая 42: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
Исая 42
42
1Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите. 2Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън. 3Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината. 4Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука. 5Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разстлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:
6Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите, 7За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата. 8Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли. 9Ето, нещата <предсказани> от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги. 10Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях. 11Пустинята и градовете й нека извикат с висок <глас>, Селата, гдето живее Кидар; Нека пеят жителите на Села {Т.е. Скалата.}, Нека възклицават от върховете на планините, 12Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите. 13Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;
14За дълго време мълчах, <казва Той>. Останах тих, въздържах Себе Си; <Но сега> ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна. 15Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата. 16Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места <ще направя> равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя. 17Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.
18Чуйте, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.
19Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, <когото> изпращам? Кой е сляп както предания <Богу>, И сляп както служителя Господен? 20Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува. 21Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо. 22Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го. 23Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето? 24Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабители? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му. 25Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com