Лука 22
22
1А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете. 3Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари. 6И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството. 7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
8И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9А те Му казаха: Где искаш да приготвим? 10А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, 11и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; 16защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство. 17И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. 19И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.
20Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава! 23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това. 24Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. 26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува. 27Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува. 28А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. 29Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, 30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. 31И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;
32но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33<Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт. 34А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш. 35И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; 37защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение. 38И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е. 39И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. 41И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: 42Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. 43И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. 44И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: 46Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение. 47Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож? 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели. 52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? 53Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. 54И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. 56И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. 57А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. 58След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. 59И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин. 60А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя. 61И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62И излезе вън та плака горко. 63И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,
64и като Го закриваха удряха Го по лицето и питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари. 65И много други хули изговориха против Него. 66И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
67Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите. 69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм. 71А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.
Currently Selected:
Лука 22: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
Лука 22
22
1А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха. 2И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете. 3Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. 5И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари. 6И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството. 7И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
8И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата. 9А те Му казаха: Где искаш да приготвим? 10А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе, 11и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си? 12И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе. 13И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 14И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него. 15И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам; 16защото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство. 17И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си; 18защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство. 19И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.
20Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива. 21Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22Защото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава! 23И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това. 24Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
25А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели. 26Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува. 27Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува. 28А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. 29Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас, 30да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена. 31И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;
32но Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си. 33<Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт. 34А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш. 35И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо. 36И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож; 37защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение. 38И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е. 39И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
40И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение. 41И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки: 42Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде. 43И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше. 44И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята. 45И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им: 46Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение. 47Докато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
48А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син? 49И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож? 50И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
51А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели. 52А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи? 53Когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината. 54И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
55И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях. 56И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него. 57А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам. 58След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм. 59И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин. 60А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя. 61И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 62И излезе вън та плака горко. 63И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,
64и като Го закриваха удряха Го по лицето и питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари. 65И много други хули изговориха против Него. 66И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
67Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате; 68и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите. 69Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила. 70И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм. 71А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com