Марко 14
14
1А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят. 2Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа. 3И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. 6Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене. 7Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. 8Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори. 10Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
11Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. 12А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
13И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. 14И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 17И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. 18И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 20А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. 22И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, яжте; това е Моето тяло.
23Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. 24И рече им: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. 25Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат". 28А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. 29А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не. 30Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. 32Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля. 33И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. 34И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. 35И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: 36Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>. 37И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. 39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят. 41И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава. 43И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво. 45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го. 46И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
47А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 48Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? 49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията. 50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха. 52А той, като остави плащаницата, избяга гол. 53И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
54А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка. 55И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни. 57Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха: 58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен. 59Но и така свидетелствата им не бяха съгласни. 60Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 62А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>. 65И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници. 66И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
67и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. 68А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя. 69Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях. 70А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, и говорът ти съответствува. 71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите. 72И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
Currently Selected:
Марко 14: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
Марко 14
14
1А след два дни щеше да бъде пасхата и <празника> на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай да Го уловят с хитрост и да го умъртвят. 2Защото думаха: Да не стане на празника, за да се не подигне вълнение между народа. 3И когато Той беше във Витания, и седеше на трапезата в къщата на Симона прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4А имаше някои, които, негодуващи, думаха помежду си: Защо така се прахоса мирото? 5Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста пеняза, и <сумата> да се раздаде на сиромасите. И роптаеха против нея. 6Но Исус рече: Оставете я; защо й досаждате? тя извърши добро дело на Мене. 7Защото сиромасите всякога се намират между вас, и когато щете можете да им сторите добро; но Аз не се намирам всякога между вас. 8Тя извърши това, което можеше; предвари да помаже тялото Ми за погребение. 9Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя стори. 10Тогава Юда Искариотски, оня, който бе един от дванадесетте, отиде при главните свещеници за да им Го предаде.
11Те, като чуха, зарадваха се, и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде. 12А на първия ден на <празника> на безквасните хлябове, когато колеха <жертви> за пасхата, учениците Му казаха: Где искаш да отидем и приготвим за да ядеш пасхата?
13И Той изпраща двама от учениците Си и казва им: Идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете подир него. 14И дето влезе, речете на стопанина на тая къща: Учителят казва: Где е< приготвената> за Мене приемна стая гдето ще ям пасхата с учениците Си? 15И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе. 16И тъй, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата. 17И като се свечери, Той дохожда с дванадесетте. 18И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус рече: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде. 19Те почнаха да скърбят и да Му казват един по един: Да не съм аз? 20А Той им рече: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото. 21Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не бе се родил. 22И когато ядяха, <Исус> взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, яжте; това е Моето тяло.
23Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. 24И рече им: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина. 25Истина ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата до оня ден, когато ще го пия нов в Божието царство. 26И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ; защото е писано: "Ще поразя пастиря, и овцете ще се разпръснат". 28А подир възкресението Си ще ви предваря в Галилея. 29А Петър Му рече: Ако и всички да се съблазнят, аз, обаче, не. 30Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тая нощ, преди да пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене. 31А той твърде разпалено казваше: Ако стане нужда и да умра с Тебе<, пак> няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите. 32Дохождат на едно място наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тука докле се помоля. 33И взе със Себе Си Петра, Якова и Иоана, и захвана да се ужасява и да тъгува. 34И казва им: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тука и бдете. 35И като отиде малко напред, падна на земята; и молеше се ако е възможно, да Го отмине тоя час, казвайки: 36Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тая чаша; не, обаче, както Аз искам, но както Ти <искаш>. 37И идва, намира ги заспали; и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден? 38Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а тялото немощно. 39И пак отиде и се помоли, като каза същите думи. 40И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натегнали; и не знаеха що да Му отговорят. 41И трети път дохожда и им казва: Още ли спите и почивате? Доста е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците. 42Станете да вървим; ето, приближи се оня, който Ме предава. 43И веднага, докато Той говореше, дохожда Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с ножове и сопи, <изпратени> от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете<, като Го пазите> здраво. 45И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! и целуваше Го. 46И те туриха ръце на Него и Го хванаха.
47А един от стоящите там измъкна ножа си и удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото. 48Исус проговори и рече им: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? 49Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но <това стана>, за да се сбъднат писанията. 50Тогава всички Го оставиха и се разбягаха. 51И някой си момък следваше подир Него, обвит с плащаница по голо; и те го хванаха. 52А той, като остави плащаницата, избяга гол. 53И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събират и всичките главни свещеници, и старейшините, и книжниците.
54А Петър Го беше следвал издалеч до вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и грееше се на пламъка. 55И главните свещеници и целият синедрион търсеха свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят, но не намериха. 56Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, но свидетелствата им не бяха съгласни. 57Сетне някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казаха: 58Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша тоя ръкотворен храм, и за три дни ще съградя друг неръкотворен. 59Но и така свидетелствата им не бяха съгласни. 60Тогава първосвещеникът се изправи насред и попита Исуса казвайки: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? 61А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Син на Благословения? 62А Исус рече: Аз съм; и ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ с небесните облаци. 63Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели? 64Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че се изложи на смъртно <наказание>. 65И някои почнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай. И служителите, като Го хванаха, удряха Го с плесници. 66И когато Петър беше долу на двора, дохожда една от слугините на първосвещеника;
67и като видя Петра че се грее, взря се в него и каза: И ти беше с Назарянина, с Исуса. 68А той се отрече, казвайки: Нито зная, нито разбирам що говориш. И излезе вън на преддверието и петелът изпя. 69Но слугинята го видя и пак почна да казва на стоящите там: Тоя е от тях. 70А той пак се отрече. След малко, стоящите там пак казаха на Петра: Наистина от тях си, защото си галилеянин, и говорът ти съответствува. 71А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек за Когото говорите. 72И на часа петелът изпя втори път. И Петър си спомни думата, която Исус му беше рекъл: Преди да пее петелът дваж, три пъти ще се отречеш от Мене. И като размисли за това, заплака.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com