Притчи 19
19
1По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен. 2Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>. 3Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа. 4Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си. 5Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне. 6Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма. 8Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро. 9Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине. 10Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници. 11Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление. 12Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата. 13Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене. 14Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа. 15Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува 16Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине. 17Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му. 18Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}. 19Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш. 20Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си. 21Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои. 22Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова. 23Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло. 24Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне. 25Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. 26Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор. 27Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта. 28Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие. 29Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Currently Selected:
Притчи 19: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
Притчи 19
19
1По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен. 2Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква <пътя си>. 3Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа. 4Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си. 5Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне. 6Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с <умолителни> думи, но тях ги няма. 8Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро. 9Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине. 10Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници. 11Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление. 12Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата. 13Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене. 14Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа. 15Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува 16Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине. 17Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му. 18Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го <оставиш да> загине {Или: И да <го> не щади душата ти за викането му.}. 19Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш. 20Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си. 21Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои. 22Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова. 23Страхът от Господа спомага към живот; Който <го има> ще си ляга наситен и не ще срещне зло. 24Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне. 25Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание. 26Който опропастява баща си <и> пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор. 27Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта. 28Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие. 29Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com