Псалми 139
139
1(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>. 2Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, 3Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. 4Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла. 5Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си. 6<Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>. 7Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. 9<Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето, 10И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. 11Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ, 12То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични. 13Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. 14Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>. 15Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма. 16Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. 17И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18<Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе. 19Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци. 20Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета. 21Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе? 22Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам. 23Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; 24И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.
Currently Selected:
Псалми 139: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
Псалми 139
139
1(По слав. 138). За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си <ме>. 2Ти познаваш сядането ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч, 3Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища. 4Защото <докато> думата не е <още> на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла. 5Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си. 6<Това> знание е пречудно за мене; Високо е; не мога <да го стигна>. 7Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
8Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята, и там си Ти. 9<Ако> взема крилата на зората <И> се заселя в най-далечните краища на морето, 10И там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница ще ме държи. 11Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще <стане на> нощ, 12То и самата тъмнина не укрива <нищо> от Тебе, А нощта свети като деня; <За Тебе> тъмнината и светлината са безразлични. 13Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми. 14Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае <това>. 15Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната <ми> форма. 16Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките <ми> определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях. 17И колко скъпоценни за мене са <тия> Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18<Ако бих поискал> да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли се още съм с Тебе. 19Непременно ще поразиш нечестивите, Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци. 20Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат <против Тебе> заради суета. 21Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе? 22Със съвършена омраза ги мразя, За неприятели ги имам. 23Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми; 24И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечния път.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com