Псалми 90
90
1(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род, 2Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог. 3Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада. 4Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража. 5Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства; 6Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва. 7Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си, 9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка. 10Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме. 11Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? 12Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. 14Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни. 15Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло. 16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им. 17И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Currently Selected:
Псалми 90: BG1940
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com
Псалми 90
90
1(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род, 2Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог. 3Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада. 4Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И <като> нощна стража. 5Като с порой ги завличаш; те стават <като> сън; Заран са като трева, която пораства; 6Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва. 7Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си, 9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка. 10Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме. 11Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх? 12Научи <ни> така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си. 14Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни. 15Развесели ни съразмерно с дните, <в които> си ни наскърбявал. И с годините, <в които> сме виждали зло. 16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им. 17И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, <да ни ръководи;> И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Bibliata.com