Трета Ездра 12
12
1Докато лъвът говореше на орела тези думи, аз видях, 2че вече не се явяваше главата, останала с четири крила, които бяха преминали към нея и се издигаха, за да царуват, ала царството им беше слабо и пълно с размирици. 3И видях: ето те изчезнаха и цялото тяло на орела гореше в пламъци, а земята беше обзета от ужас.
И аз се събудих от изумление и неописуем страх и казах на духа си: 4„Ето ти ми причини това, изследвайки пътищата на Всевишния. 5Сърцето ми е изпълнено с тревога, изнемогвам и не ми остана сила от ужаса, който ме сполетя тази нощ. 6Затова сега ще се помоля на Всевишния да ме подкрепи докрай.“ 7И казах: „Владико Господи! Ако съм придобил благодат пред Твоя взор, ако си ме сметнал за по-праведен от мнозина и ако моята молитва наистина е достигнала до Тебе, 8подкрепи ме и покажи на мене, Своя раб, значението на това страшно видение, та душата ми съвсем да се успокои. 9Ти ме сметна за достоен да ми покажеш последните времена.“
И Той ми отговори: 10„Ето значението на твоето видение: 11орелът, който ти видя да се издига от морето, е царството, показано във видението на Даниил#12:11 Отнася се за Четвъртото царство (вж. Дан. 7:6,23)., твоя брат, 12но на него не беше разяснено онова, което Аз сега разяснявам на тебе. 13Ето настъпват дни, когато на земята ще се въздигне царство, по-страшно от всички царства, които са били преди него. 14В него ще царуват един след друг дванадесет царе. 15Вторият от тях, който се възцари, ще удържи властта по-дълго време, отколкото другите единадесет. 16Такова е значението на дванадесетте крила, които ти видя.
17Това, че чу глас, който говореше не от главите на орела, а от средата на тялото му, 18означава, че след време в това царство ще възникнат не малко размирици и то ще се изложи на опасност да пропадне; но то няма да падне тогава и ще се възстанови в първоначалното си състояние.
19А това, че видя под крилата осем малки пера, съединени с тях, означава, 20че в царството ще се въздигнат осем царе, чиито времена ще бъдат леки и годините им ще се изнижат бързо, но двама от тях ще загинат. 21Когато наближи средното време, четирима ще се запазят до времето, когато краят на това време ще бъде близо, а двама ще се запазят до самия му край.
22Това, че видя трите глави почиващи, 23означава, че в последните дни на това време Всевишният ще въздигне три царства и ще им подчини много други; и те ще властват над земята 24и над нейните обитатели с повече страдания, отколкото всички, които са били преди тях. Затова те са и наречени глави на орела, 25защото тъкмо те ще довършат беззаконията на това време и ще положат неговия край. 26А това, че видя голямата глава да не се явява вече, означава, че един от царете ще умре в постелята си, и то в мъки, 27а другите двама меч ще погуби. 28Мечът на единия ще погуби онзи, който е с него, ала и той след време ще умре от меч.
29А това, че видя двете пера под крилата да преминават към главата отдясно, 30това са онези, които Всевишният е запазил до края на царството – царство в недоимък, изпълнено с размирици.
31Лъвът, който ти видя да излиза от гората с рев, да говори на орела и да изобличава неправдите му с всичко изречено, което ти чу, 32това е Помазаникът, съхранен от Всевишния до края против тях и против безчестията им, Който ще ги изобличи и ще разкрие тяхното потисничество. 33Той ще ги изправи пред съда на живите и след като ги изобличи, ще ги накаже. 34Заради Своето милосърдие Той ще избави остатъка от Моя народ, онези, които са се запазили в Моите предели, и ще ги зарадва, докато настане краят – съдният ден, за който ти бях казал отначало.
35Такъв е сънят, който ти видя, и такова е значението му. 36Само ти си достоен да знаеш тази тайна на Всевишния. 37Всичко това, което видя, напиши в книга и постави на скрито място; 38и обясни на мъдрите сред твоя народ, уверен, че сърцата им са способни да възприемат и да пазят тези тайни. 39А ти остани тук още седем дена, за да ти бъде показано онова, което Всевишният благоволи да ти покаже.“ И си отиде от мене.
40Когато изминаха седемте дена и целият народ чул, че аз не съм се върнал в града, събраха се всички – мало и голямо, и като дойдоха при мене, ми казаха: 41„С какво прегрешихме към тебе и с какво те обидихме, та ни остави и седиш на това място? 42От целия народ само ти ни остана като грозд от лоза, като светилник на тъмно място и като пристан за кораб, избавен от буря. 43Нима са малко бедите, които ни сполетяха? 44Ако ни изоставиш, по-добре да бяхме изгорели, когато гореше Сион, 45защото ние не сме по-добри от онези, които измряха там.“ И ридаеха с висок глас.
Тогава аз им отговорих: 46„Надявай се, Израилю, не скърби ти, доме на Яков, 47защото Всевишният ви помни и Силният не ви е забравил в бедите. 48И аз не съм ви изоставил и не съм си отишъл от вас, а дойдох на това място да се помоля за разорения Сион и да търся милосърдие за унизената ваша светиня. 49Сега нека всеки отиде у дома си и аз ще дойда при вас след тези дни.“ 50И народът се върна в града, както му казах. 51Аз пък останах в полето седем дена, както ми беше заповядано; през тези дни ядох само полски цветя и тревата ми беше храна.
Currently Selected:
Трета Ездра 12: НП
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013