Йов 3
3
Диалози между Йов и тримата му приятели
(3:1-31:40)
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
1 #
Йер. 20:14-18
#
Сир. 23:14
След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.
2Йов заговори с думите: 3„Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“ 4Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
11 #
Йов 10:18-19
Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? 12Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13#Йез. 32:18-32Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, 14#Ис. 14:9-11при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, 15или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16#Екл. 6:3-6Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! 17Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21#Отк. 9:6Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. 22Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23#Йов 19:8За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? 24#Пс. 42:4Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, 25защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“
Currently Selected:
Йов 3: НП
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013
Йов 3
3
Диалози между Йов и тримата му приятели
(3:1-31:40)
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
1 #
Йер. 20:14-18
#
Сир. 23:14
След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.
2Йов заговори с думите: 3„Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“ 4Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина! 5Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря! 6А онази нощ – тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците! 7Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея! 8Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана! 9Да потъмнеят нейните звезди – зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората, 10задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!
11 #
Йов 10:18-19
Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата? 12Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди? 13#Йез. 32:18-32Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо, 14#Ис. 14:9-11при царе и велможи – съветници земни, които издигаха за себе си гробници, 15или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро. 16#Екл. 6:3-6Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина! 17Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените. 18Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя. 19Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.
20Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот – на огорчените душевно? 21#Отк. 9:6Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане. 22Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб. 23#Йов 19:8За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда? 24#Пс. 42:4Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода, 25защото се ужасявах от ужаса и ето – той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя. 26Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“
Currently Selected:
:
Highlight
Share
Copy
Want to have your highlights saved across all your devices? Sign up or sign in
Съвременен български превод (с DC books) © Българско библейско дружество, 2013